Първата Mazda в България – и проектът за роден ванкелов двигател

1103
2024

Принципната идея за роторния двигател е стара, но истинският бум на патенти в тази насока е отбелязан през 50-те и 60-те години на миналия век. Германският инженер Феликс Ванкел, считан за създател на съвременните роторни двигатели, продава 26 лиценза, първият от които е на авиационната компания Curtiss-Wright. Скоро след това е купен такъв лиценз и от Daimler-Benz, а последният патент на Ванкеловия двигател става собственост на American Motors Corporation. С такива разработки се занимават също така руснаците, китайците, източногерманците и дори ние.

През 1968 г. Тодор Живков е на официално посещение в Япония, където му показват част от най-напредничавите технологии, разработени в страната в онази епоха. Водят го и в завода на Mazda, където по това време вече се произвеждат Ванкелови двигатели. Нашият държавен глава е особено впечатлен от тях и решава, че и у нас трябва да се направи нещо по въпроса. Така поне гласи официалната версия.

Задачата за разработване на български ванкелов двигател е възложена от най-висока инстанция на новосъздадената специално за тази цел секция „Роторни двигатели“ към столичния Научноизследователски и проектоконструкторски институт за двигатели и автомобили (НИПКИДА) с ръководител ст.н.с. II ст. Любен Гушев. Покровител на проекта е Държавният комитет за наука и технически прогрес, а предварителната подготовка е извършена от инж. Никола Попов (изтъкнат автомобилен журналист от миналото и инициатор на редица интересни проекти, свързани с автомобилизацията на страната). Отговорен конструктор е н.с. Тодор Атанасов, а ключова роля в проектирането и изработването на прототипа имат н. с. Станимир Станимиров – отговорник за сглобяването и изпитанията, а също така н. с. Веселин Върбанов, инж. Цветан Фудулски, доц. Крум Бояджиев, който е научен ръководител по темата и др.

Като отправна точка са използвани два двигателя от NSU Ro80 и два двигателя от Mazda R100. Единият от двата доставени за целта автомобила NSU се използва и като служебно превозно средство, докато Mazda-та е изцяло предоставена на екипа за изследователски нужди. Тя е докарана от Бургас до София на собствен ход лично от отговорния конструктор на проекта Тодор Атанасов. Вторият роторен двигател на японската фирма, който е бил предназначен за изпитания, е транспортиран до института в багажника на същия автомобил.

Трябва да се отбележи, че българският роторен двигател не е прецедент на фона на цялостната научно-изследователска дейност на НИПКИДА от онази епоха. Още в средата на 60-те години наши инженери разработват боксерен двигател за автомобил с въздушно охлаждане, създават успешната серия двигатели за малките лозарски трактори „Болгар“, през 70-те години правят основни корекции и усъвършенствания на лицензните двигатели Perkins, в резултат от които се раждат оригинални, изцяло наши разработки.

След първите петролни кризи от средата на 70-те години голяма част от фирмите в света, които до този момент работят върху проектирането на роторни двигатели, се отказват от по-нататъшни инвестиции в тази насока. Така става и у нас. В края на декември 1974 г. столичният институт за двигатели и автомобили е основно преструктуриран, в резултат на което работата по роторния двигател, както и по много други проекти е преустановена. Впоследствие двигателят е предаден за учебни нужди на МЕИ (понастоящем Технически университет, София). По-късно е разглобен и стои на части в един от коридорите на университета, като в началото на 90-те години голяма част от неговите детайли са разграбени. Купето на доставената преди повече от половин век Mazda обаче може би все още е някъде из двора на университета.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин