Производството на Volkswagen в България: пропусната възможност през 1967 г.

1805
2024

Интересен факт от историята на българската автомобилна индустрия е, че първите опити за проектиране и изработване на леки и лекотоварни автомобили в НРБ са свързани с Vokswagen. Разработката на тези опитни образци започва през втората половина на 50-те години в бившата авиационна фабрика в Ловеч по инициатива на заводското ръководство, без официална подкрепа от страна на държавата.

Предварителната подготовка за създаването на прототип на лек автомобил в ловешката фабрика (която по същото време е преименувана на Завод 14), стартира в края на 1958 г. под ръководството на инж. Димитър Дамянов, като към неговия екип се включват и специалисти от софийския Завод 12. С общи усилия са изработени копия на ходова част и двигател на автомобил Volkswagen, като за образец най-вероятно са използвани някои от армейските коли Volkswagen KdF, доставени у нас в годините на Втората световна война.

През септември 1960 г. Завод 14 се представя на Международния мострен панаир в Пловдив с лекия автомобил „Балкан“ и един лекотоварен автомобил, който по спомени на инж. Дамянов е бил изработен по скици още през 1959 г.

Двата прототипа, базирани на Volkswagen, са създадени само с експериментална цел и не е имало планове, както и технологични условия за тяхното серийно производство, но не след дълго у нас е внесено такова предложение директно от ръководството на автомобилния завод във Волфсбург. Още през 1964 г. официален представител на Volkswagen за България става Държавното стопанско предприятие (ДСП) „Разноизнос“, което през тази и следващите няколко години излага на Пловдивския панаир актуалната гама на германската компания. Най-ранната информация за евентуалното производство на Volkswagen в България е публикувана в западногерманската преса в началото на 1967 г.:

„Почти 3 години генералният директор на Volkswagen Хайнц Нордхоф поддържаше без особено голям успех модерен автосалон в центъра на София на ул. „Искър“. До края на изминалата седмица заводът във Волфсбург достави не повече от 400 броя автомобили Volkswagen в икономически слабо развитата България – толкова, колкото концернът произвежда точно за един час.

Сега Нордхоф се надява на по-голяма поръчка. След официалното посещение във Волфсбург на директора Стефанов от Министерството на външните работи през есента на 1966 г., мениджърите по износа на Нордхоф вече преговарят с правителството в София. Те трябва да помогнат на България в автомобилното производство и да доставят части за лекотоварния VW Transporter. Българите искат да монтират около 8000 лекотоварни VW годишно.“

Бъдещият монтаж на VW у нас най-вероятно е трябвало да бъде организиран в сътрудничество с ДСП „Разноизнос“, без пряка връзка със завода в Ловеч. В края на 60-те години обаче ръководството на страната преустановява (или реорганизира) дейността на голяма част от държавните стопански предприятия, с цел максимално ограничаване на валутните разходи от тяхна страна. Това вероятно е и една от основните причини, поради които планираният монтаж на Volkswagen в България не е осъществен.

През 70-те и 80-те години в България продължават да се доставят сравнително ограничени количества микробуси и лекотоварни автомобили Volkswagen, основно за нуждите на „Балкантурист“, както и леки автомобили, предлагани срещу валута в „Кореком“.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин