Продължителен тест: отличната Astra

Достатъчно високо ли е качеството на Astra?


7
юли
2017

Тествахме  Astra 1.7 CDTI Cosmo, базова цена в началото на 2010 година точно 48 852 лева (38 420 лева в България). Множеството екстри повишиха крайната цена до внушителните 59 770 лева. Бързо се оказа, че 1955 лева за окачването Flexride са добра инвестиция. Много от тестовите пилоти останаха доволни от различните настройки на амортисьорите – Normal, Sport и Tour. Още повече похвали получи и много директното в режим Sport кормилно управление, което работи безупречно за автомобил с предно задвижване информативност. Пътуващите на дълги раз стояния написаха много положителни коментари за ергономичните седалки. Те са серийни и с пълно право са отличени от акцията „Gesunder Rücken“ (здрав гръб). При разглобяването не открихме почти никакви следи от износване. Дори и обикновено износените при автомобилите от продължителните тестове странични бордове бяха като нови.

Автомобилът с предно задвижване в винаги пъргав и сигурен на пътя. Според някои водачи обаче е станал прекалено голям и тежък

Браво, Opel, така се правят седалки! Astra получи комплименти и при пътуване при лошо време и през нощта. Включените в иновационния пакет AFL+ (2150 лева) адаптивни фарове според повечето водачи на Astra са превъзходни. Биксеноновите фарове осветяват пътя чудесно и автоматично регулират обсега си. Сензорът за дъжд също функционираше чудесно. Доста критики обаче „отнесе“ дизеловият мотор с мощност 125 к.с. „Той няма турбодупка, неговото е цял турбократер“, оплаква се от значителната слабост при потегляне редакторът Борис Пириц. Освен това четирицилиндровият двигател с остаряла конструкция и със значително метално чукане осезаемо се затруднява при ускоряване на тежащата повече от 1,5 тона Astra.

Непрегледният кокпит с множество разпилени бутони получи доста критики

Но след като стигне до автомагистралата, Astra вече се движи доста по-приятно. А и разходът на гориво е под 6 литра дори и при много бързо шофиране – чудесна стойност. При финалното разглобяване дизеловият двигател, които е конструкция от 90-те години, не показа следи от прекомерно износване, единствено необичайно много нагар и леки следи по огледалото на цилиндър 1 и 4. Още в началото ни смущаваше придърпването при пълна газ. Бяха необходими множество посещения в сервиза, докато се установи причината – разменени маркуч и на горивната помпа. „Единичен случай“ коментарът на Opel . Така че до края на теста Astra се движешее напълно безпроблемно.

Обичайната вместимост на багажника (370-1235 л), регулируемо дъно срещу доплащане

В механично отношение всичко беше наред. За сметка . на това от време на време имаше леки „капризи“ на електрическата инсталация и електрониката. Така например при пробег 84 622 км се наложи смяна на превключвателя на стъклоповдигача на вратата на водача; по-късно бяха заменени и сензорите за светлините за завой и за позицията на педала на спирачката и съединителя. Преди това темпоматьт се беше деактивирал без намесата на водача. Примигващият монитор на навигационната система показва, че днес електронните компоненти често са поненадеждни от механичните – досаден, но незначителен проблем. Много по-неприятен факт е наистина огромният диаметьр на завой.

Той е над 11 метра и очевидно е една от конструктивните слабости на Astra. Същото може да се каже и за непрактичното оползотворяване на пространството за автомобил с дължина 4,42 метра. „Гигантски външни размери, интериор за джуджета“, оплаква се колегата Щефан Пуле. За сметка на това Opel явно се е справил с проблемите с ръждата на ранните модели Astra. Кухините на каросерията буквално са наводнени с восък. Солиден автомобил: с оценка си много добър 5+ ( само 6 наказателни точки). Страхотно постижение, Astra!

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >