Продължителен тест на Mercedes E 350 CDI T: задоволителната звезда

100 000 км с Mercedes E 350 CDI: истинско блаженство? Почти, защото до края на продължителния тест нямаше сериозни проблеми. Но истинското съвършенство в детайлите изглежда по друг начин


14
юни
2017

Първите 100 ооо километра с един Mercedes? Дреболия. Това е смехотворен пробег особено като си мислим за нашата бяла С-класа от продължителния тест. Маратонецът в момента се доближава до отметката 350 ооо км, и то без почти никакви проблеми. В случая става дума за Е-класа, популярния таксиметров автомобил в Германия, както и фаворит на заможните водачи, които „навъртат“ много километри – по-високотехнологичен, по-луксозен, а като Е 350 CDI с 265 дизелови конски сили и доста по-мощен от С 180. Ние избрахме Т-модел, тъй като е по-практично: много място отзад (до 1950 литра), тоест не някакво модерна лайфстайл псевдо-комби, а „колата-мечта за обичащите да пътуват семейства“, както отбеляза в бордния дневник редакторът Андреас Борхман.

Странична линия със старата, носталгична извивка над задните колела.

По традиция цената е типично висока: такъв автомобил-мечта без екстрите струваше 110 500 лева, но при нашия тестов автомобил цената достигна над 160 000 лева с допълнителното оборудване. Няколко приятии екстри (кожена тапицерия, въздушно окачване с регулиране на нивото, комфортни седалки с електрическо регулиране, теглич) – и цената скача до небето. Това обаче не означава, че пред редакцията е паркирано помпозно возило. Дори напротив: в интериора Е-класата изглежда подчертано скромна, което не допадна на някои от водачите на тестовия автомобил. Да, липсва яркостта и атмосферата на Audi или BMW, но това винаги е било така . Това са добродетелите на Mercedes, старата философия на марката, те са крити за окото и се разгръщат едва след дълга употреба
на автомобила.

Кратка почивка в Прин на Химзее. Историческият трамвай осигурява връзката между центъра и кейовете.

Точно така се държеше и кандидатьт от продължителния тест. Кратковременните гости зад волана не изпадаха в еуфория, критикуваха потропващата предна ос и мудната характеристика на кормилното управление. Или селекторът на автоматичната трансмисия, който е разположен на необичайно място зад волана. Критики имаше и за мудната автоматика на късите светлини и объркващия се сензор за дъжд. Всички бяха недоволни от 7-степенната автоматична трансмисия (твърде мудна, твърде силни придърпвания) – недостатък, който ще бъде отстранен с новата 9-степенна трансмисия. Но с течение на времето, при подълго „въздействие“, Е-класата демонстрира своите качества на прелъстител.

Благодарение на 265 к.с. това бе по-често вижданата перспектива: нашия E 350 CDI T-модел отзад

Множество преимущества сякаш оставаха незабелязани – малкият диаметър на завой и добрият обзор например, бързото размразяване на предното стъкло и мощното отопление, доброта радио и усещането за простор – не на последно място и поради липсата на скоростен лост на средната конзола. Но стихията на Е 350 CDI си остават дългите пътувания. При тях качествата на автомобила се смесват в коктейл, който гарантира абсолютно спокойствие на водачите. Там компромисите при настройката на окачването изведнъж се превръщат в преимущество, тъй ката неприятните удари се филтрират надеждно но, без това да е за сметка на контакта с пътната настилка и стабилността по курса (дари и при пълно натоварване).

Чудесен: в момента никой не предлага по-добър селектор на трансмисията – лесно управление, перфектно разположение

Тогава се разгръща успокоителното въздействие на приятната акустика, удобните седалки и мощният V6 дизелов мотор. Който гарантира – но е оптимален за комфортния характер на Е-класата. И ние му прощаваме дори и средния разход от 9,5 литра на 100 километра – за 100 000 км, обикновено доста бързо шофиране. Идва ред и на мъчителния въпрос – защо тогава автомобилът получава само оценка 4- в класацията на АUТО BILD? След като Mercedes нито веднъж не ни остави на пътя, винаги функционираше надеждно и на финалното разглобяване не отбелязахме почти никакво износване? Отговорът на загадката се нарича „дръжка на вратата“: защото именно традиционното такси Е класа постоянно не допускаше пътниците до задната седалка – а това ни изнервяше страхотно. Механиката на вратата отказа още при пробег 26 000 километра, при 65 000 отново, но с по-тежки симптоми: активираше се защитата за деца.

Комби от най-чиста проба: Т-моделът на Е-класата може да натовари почти всичко

В резултат на това вратата вече не можеше да се отвори и отвътре. Това намаляваше не само сигурността, но и възможностите за ремонт. Възможни бяха само хирургически намеси на сервиза отвън. Но съвсем скоро след това дръжката отново увисна безжизнено. И като капак на всичко: малко преди края на продължителния тест се повреди и дръжката на задната лява врата. И водачите на Е-класата вече изпитват сериозни съмнения към звездата и високите и претенции.

Провалът с вратата: малък детайл, голям проблем – синята втулка на жилото не трябва да се измества

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >