2017
АВТОМОБИЛИТЕ МИРИШАТ. НОВИТЕ – НА ПЛАТ, пластмаса или кожа, старите на прах и износено. Лошото е, когато новите автомобили миришат лошо – на мухъл, като VW Up в продължителния тест на АUТО BILD. Беше на по-малко от 4 месеца, а вътре беше влажен и подгизнал от вода. При качване обувките джвакаха по мокрите стелки, не можахме да решим проблема сами: „Свалих стелките и ги оставих да се сушат, но прозорците се изпотяват, както преди“, отбеляза редакторката Мартине Волборн. Миризмата на мухъл също се запази. Докато една от командировките ни не ни отведе във Волфсбург. Там бяха много засрамени от миризливия мъник, техниците веднага се заеха да открият проблема. И се наложи експертите да разглобят почти цялата предна част на автомобила, докато открият проблема: неправилно монтиран уплътнител, поради което кондензът от климатичната инсталация не се оттичаше навън, а се събираше в интериора. Това е и парадоксът: колкото по-често включвахме климатичната инсталация, за да изсуши интериора, толкова по-мокри ставаха стелките.
Тече като из ведро! Този уплътнител не е монтиран правилно. Вместо да изтича навън, кондензът от климатичната инсталация се оттича в интериора. И стелките подгизват
В обикновен сервиз щяха да търсят проблема дълго – и това би била скъпоструваща неприятност за клиента! Всъщност мъникът в гамата на Volkswagen впечатлява именно с хитроумните решения върху минимална площ. С дължината си от 3,54 метра той е сред градските „бълхи“ като Renault Twingo, Fiat Panda или Hyundai i10, но се опитва да внесе нови качества в този клас: трицилиндров двигател, стабилно усещане на пътя от типа „Polo light“, модерна електроника – на цени, които се доближават до границата на болката. С някои екстри като музикална и навигационна система нашият White Up струваше 28 283 лева. Но малкият автомобил оправда очакванията ни там, където този тип коли се движат рядко: при дългите пътувания. „Отпред разполагате с много място, вози комфортно, завива и спира ката голям автомобил“, казва колегата Марио Пукшеч. И докато мъжете хвалят стегнатите тапицерии, дамите се оплакваха от тяхната дължина. „При мен (ръст 1,68 метра) предният ръб на седалките се забива зад коленете и след време краката ми изтръпват „, оплака се дизайнерката Дженифер Беренс.
Дългите врати дразнят при слизане в тесни пракоместа, но са по-евтини от варианта с 5 врати
Освен това високите, неподвижни подглавници намаляват видимостта при паркиране. Така Up се позиционира някъде между претенциите на VW и реалността при малките автомобили. По магистралата слабичките 60 к.с. го ускоряват по-добре от очакваното. Цитат от бордния дневник: „Не се плаши от нищо“. Но оценката на редактора Щефан Пуле е по-критична: ,,Нещо като динамика може да усетите само кагато не се изкачвате по наклони или няма насрещен вятър“. Но трицилиндровият двигател, който също като целия автомобил е нова конструкция, при по-бързо шофиране гори около 8 литра, а не 6,5, както ни лъготи бордният компютьр. По този начин във всекидневието очакваното преимущество на малкия двигател в сравнение с четирицилиндров мотор намалява. Километражьт също е доста оптимистичен, с до 15 км/ч, при едно измерване на скоростта с GPS VW трудно достигна до обещаните максимални 160 км/ч. Причината се крие в дългите, насочени към пестеливост предавателни числа. При движение в града някои водачи се оплакваха от „мудно потегляне“ или „бавно набиране на обороти“ на фоторедактора Керстен Вайхброд му липсваше „трицилиндровото удоволствие като при Citroen С1“.
Черният цвят е елегантен, но ни дразнят високият товарен ръб и малкото поле, почиствано от чистачката
И все пак: малкият ни другар се движи надеждно 100 000 километра. Но в един момент при включване на задна предавка започна да се чува стържене, а към края на теста трансмисията започна да „вие“ на трета и пета предавка. Причината: зъбните колела на нечетните предавки са закалени по-лошо. При задължителното финално разглобяване вещото лице на DEКRA Гюнтер Шиле не можа да открие критични щети, но все пак инженерите на VW си признаха: във Волфсбург знаят за този проблем. Но защо тогава не е отстранен? Клиентите трябваше да чакат фейслифта от октомври 2014 година, за да получат подобрената трансмисия. При тази модернизация VW промени и пропускащите масло семеринги на полуоските. Досадно е, когато малък автомобил от този ценови клас трябва да „доузрява “ едва в ръцете на клиентите като зелен банан. При фейслифта бяха отстранени редица недостатъци, които ни направиха впечатление пpи тестовия автомобил. Липсваше ни механизъм с „памет“, който да връща предните седалки в първоначалната им позиция след сгъване напред.
Той вече е факт също като бутона на вратата на водача за отваряне на десния страничен прозорец. Липсваше и малка лентичка, която да повдига покривалото на багажника заедно със задния капак – но и тя вече е част от серийното оборудване. Наистина лакираните твърди пластмаси облагородяват кокпита на Up, но защо няма навигационна система с по-лесно управление или по-просто свързване с Bluetooth? Електрически стъклоповдигачи без автоматична функция вече са нещо остаряло, а USB букса изобщо липсва! Капачката на резервоара се заключва само с ключа, светлината на фаровете е разочароваща, а при затваряне вратите дрънчат „тенекиено „. Но и при другите малки автомобили нещата не изглеждат по-добре. Но се дразним, когато VW правят толкова болезнени икономии. И понякога наистина ни писва. Когато например в последната четвърт на теста отказа компресорът на климатичната инсталация и се наложи той да бъде заменен при сервизното обслужване при 75 000 километра. В случая по гаранция, Uр беше още млад. Но каква част от разноските щеше да поеме VW след 4 или 5 години? „Узряването“ на Up отне доста време. Но мъникът ни достави много радост през това време.
