2024
Известният съветски лозунг „Да настигнем и изпреварим Америка“ е държавна доктрина през 50-те години, а стратегията за навлизане на американския пазар се налага като основен приоритет. През есента на 1959 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов се среща с 34-я президент на САЩ Дуайт Айзенхауер, тази мечта има всички реални шансове да се осъществи. Ако се вярва на мемоарите на главния дизайнер на „Москвич“ Александър Андронов, когато по време на разговорите е засегната и автомобилната тематика, Айзенхауер дава зелена светлина за продажбата на „Москвич“ 407 на американския пазар и добавя, че „когато се пенсионира, ще се радва да има такава кола в ранчото си.“
През май 1960 г. Associated Press публикува снимка на „Москвич“, който завива от 7-мо авеню към 48-ма улица в Манхатън. Надписът под нея гласи, че в близко бъдеще 10 000 такива коли ще пристигнат в Америка. И това наистина би била знакова сделка, като се има предвид, че не само тогава, но и през целия период на съществуването на СССР, там не се продават никакви чуждестранни (особено американски) автомобили на частни клиенти. Въпреки подписания договор обаче, 10-те хиляди автомобила „Москвич“, предназначени за Америка, така и не стигат до там. Основната причина за това е свързана с известния случай, при който шпионският самолет U-2, пилотиран от Гари Пауърс, е свален над територията на СССР. Последвалият международен скандал е първата, но далеч не и единствената пречка за осъществяването на тази крупна сделка. Още преди инцидента търговският министър на САЩ казва, че ще вземе мерки, основани на антидъмпинговото законодателство, с които да осуети продажбата на „Москвич“ на американския пазар, тъй като пазарната му цена е сведена от руснаците на символичните 1500 долара. Освен това е наета адвокатска кантора, която да докаже, че в автомобила има компоненти, защитени от патентното бюро на САЩ.
Въпреки това три екземпляра на „Москвич“ 407 по някакъв начин са внесени в САЩ от частни лица в края на 50-те години. Единият по-късно е унищожен от пожар, а следите на втория се губят някъде в околностите на Детройт, но историята на третия звучи като сценарий за филм. В началото на 1958 г. въпросният екземпляр е купен в Европа от американец, който го натоварва на кораб в Амстердам и го транспортира до Лос Анджелис. Москвичът обаче не е допуснат от митницата, тъй като не отговаря на американските изисквания и освен това има повредени врати при разтоварването.
Затова собственикът решава да го изпрати в Мексико и да го продаде там. Но веднага щом колата пристига в страната, тя е открадната и не след дълго по неведоми пътища попада обратно в Лос Анджелис. Продажбата му там обаче се оказва невъзможна, и скоро след това е изоставен на улицата. Не след дълго полицията открива москвича, който не е бил регистриран на ничие име, и нарежда да бъде откаран в местната автоморга. Нейният собственик Бев Кидуел проявява интерес към непознатата кола, ремонтира я, и дори я кара известно време, след което я изоставя. През 1981 г. той закрива бизнеса си и решава да пусне москвича за продан. Колекционерът Гари Брикън попада на тази обява и купува колата за 300 долара. Следва дълга и мъчителна работа по намиране на резервни части. Няма нито схеми, нито инструкции. Гари успява да поръча някои части от Европа, които пътуват с месеци. След като най-накрая получава всичко необходимо, той закарва колата на механик, но няколко дни по-късно открива, че както тя, така и самият механик са изчезнали… След шест седмици търсене той намира колата в плевня на осем километра извън града. Възстановяването на москвича струва на Гари 4400 долара, но нещастията му не свършват дотук. Когато представя съветската екзотика за първи път на местно автомобилно изложение в Тексас, съветското знаме и буквите CCCP на регистрационния номер не се харесват на много хора. Той дори е посетен от агенти на ФБР, които искат да разберат, дали има някакви контакти с комунистите. Дългоочакваното признание идва през 1987 г. на друго по-престижно автомобилно изложение в Тексас, където колата печели първа награда и става трета в категорията за избор на публиката.
