2023
В края на 70-те години в Института за товарни автомобили (ИТА) към завод „Мадара“ е проектиран вариант на лекотоварен камион с преработена кабина от LIAZ МТ. За да се пригоди към по-малкото шаси, кабината е срязана през средата и скъсена, след което двете части са заварени наново. Така през 1980 г. на Пловдивския панаир се появява прототипът „Мадара-1300“ (наречен така във връзка с 1300-годишнината на българската държава, чествана година по-късно).
Междувременно още през 1979 г. столичният институт ЛАДА (който до 1975 г. се нарича НИПКИДА) разработва окончателния вариант на българско шаси за 5-метровите автобуси „Чавдар“ 5С, оборудвано с двигател ВАМО Д-3900. От 1980 г. такива шасита започват да се произвеждат серийно от ЗАН „Преслав“ и да се доставят в Ботевград за производството на микробусите „Чавдар“ 5С. По същото време „Чавдар“ започва да получава готови чешки камиони Avia, от които демонтира кабините, а шаситата използва за основа на микробусите „Чавдар“ LC-51. Самите кабини се препращат в ЗАН „Преслав“, където се поставят върху произвежданите там шасита (много по-лесно, отколкото скъсяването на кабината от LIAZ). Първите три лекотоварни прототипа „Мадара“ с кабина Avia са показани на Пловдивския панаир през септември 1982 г. Първоначално този модел е лансиран, като „Мадара-1300“, както са наречени и трите прототипа от 1980 г., но през 1984 г. е възприето името „Преслав-1100“. Скоро след това всички камиони от същия тип са класифицирани, като „Преслав“ серия 200.
Към края на 80-те години е взето решение „Чавдар“ да започне да доставя на „Мадара“ кабини, които представляват отрязана предна част от модела 5С и така се получава един камион, чиято основна окомплектовка почти изцяло е дело на български предприятия. Той продължава да се произвежда под името „Преслав“, с което отпада необходимостта от използване на кабини Avia.
Производството на камионите Avia започва в края на 60-те години по лиценз на френската фирма SAVIEM, собственост на Renault. Дебютът на модела SAVIEM SG2 във Франция е през 1965 г., а на неговия чешки аналог, наречен Avia A15, е през 1968 г. Интересна подробност от биографията на този товарен автомобил е, че между 1967 и 1974 г. той се прави и в Италия, където е известен под името Alfa Romeo A15. Това е вторият търговски провал във взаимоотношенията между Alfa Romeo и Renault, след неуспешния монтаж на Dauphine. Превозните средства се продават зле, защото не са достатъчно мощни за пътния релеф на Италия и имат твърде малък полезен товар.
В крайна сметка решаваща за окончателното прекратяване на проекта се оказва прекалено високата пазарна цена. Alfa Romeo изоставя това сътрудничество и обединява сили с Fiat Veicoli Industriali в сектора на индустриалните превозни средства.
Що се отнася до българския аналог с кабина на Avia, той се произвежда сравнително кратко, в много ограничени тиражи и бързо потъва в историята. Това, което го отличава от чуждестранните образци, са българското шаси и двигател, както и оборудването му с различни товарни и специализирани надстройки, които също са произведени у нас. Наистина рядка екзотика.
