2024
През 1935 г. варненските металообработващи кооперации „Черно море“ и „Съгласие” се обединяват в Производствена кооперация за технически индустриални и морски предприятия „Черно море“. По това време, въпреки липсата на добри условия, но с много ентусиазъм и упоритост, започват да се изпълняват различни кораборемонтни дейности, включително и поправка на двигатели, като едновременно с това е организирано изработването на колянови валове и цилиндрови глави. В края на 1947 г. кооперацията е национализирана и преименувана на Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) „Васил Коларов”, по-късно станал известен като ВАМО.
На 9 март 1967 г. от страна на ДСО „Балканкар“ е подписан лицензен договор с Perkins за няколко типа двигатели, чието производство да бъде усвоено от ВАМО. Основното предимство на британската фирма, което се оказва решаващо за нейния избор, е, че „Балканкар“ може да използва широката мрежа от сервизи на Perkins в цял свят без да влага допълнителни средства. Главният недостатък е, че лицензът включва само конструктивна документация (и то с размери в цолова система), без технологична документация, екипировка и необходимите специализирани машини.
Съгласно подписания договор, започва производството на 5 типоразмера двигатели – 4.108, 3.152, 4.236, 4.203 и 6.354, като само първият е бързоходен от автомобилен тип. В така приетото означение, първата цифра показва броя на цилиндрите, а останалите – ходовия обем на двигателя. По-късно, при създаването на българската документация в метрична система, означенията са преобразувани и така 4.108 става Д 1800, 3.152 става Д 2500, 4.236 става Д 3900 и т.н.
Интересна част от историята на завода е, че през втората половина на 70-те години, е договорен износ на двигатели Д 1800 за Югославия. По същото време те все още се произвеждат по така наречения смесен монтаж (с по-голям процент вносни детайли от Perkins в автомобилно изпълнение) и качеството им е на много добро ниво. Така през 1977 г. в Югославия са изнесени 1545 броя, които впоследствие са вградени в някои от лекотоварните изпълнения на Zastava. У нас тези дизелови двигатели също се купуват от отделни граждани (с връзки), и се използват при най-различни модели лични автомобили, тъй като експлоатационните им разходи са много по-ниски поради по-евтиното гориво и значително по-ниския разход. По същото време столичният Институт по двигатели и автомобили прави експерименти с вграждането на Д 1800 в леките автомобили „Москвич“, сглобявани в Ловеч, но поради невъзможността на ВАМО за предоставяне на достатъчно големи количества, не се стига до редовното производство на български дизелов „Москвич“.
