2024
Първият парад на ретро автомобили в България е проведен през юни 1966 г. по инициатива на новосъздаденото Държавно търговско предприятие „Мототехника“ и по примера на други подобни прояви в някои страни от Източния блок, както и в съседните балкански държави. През следващите 23 години, до учредяването на Български автомобилен клуб „Ретро“, се провеждат само още четири ретро парада, като през 1967, 1970 и 1974 г. те са част от съпътстващата програма към важни международни събития, на които България е домакин. Вторият парад е проведен в Пловдив през септември 1967 г. по време на XXIII Международен мострен панаир, на който за първи път е представено родното автомобилостроене в лицето на трите марки автомобили, сглобявани у нас – „Москвич“, „Булгаррено“ и Fiat. За третата подобна проява, проведена в Русе през 1968 г., все още се знае съвсем малко и подробното проучване тепърва предстои. През юни 1970 г., преди официалните стартове на първото международното рали „Златни пясъци“ е изпълнена демонстрационна надпревара с исторически автомобили, пристигнали от всички краища на страната.
Петият ретро-парад у нас е организиран през май 1974 г. от Съюза на българските автомобилисти под ръководството на Българската телевизия и в. „Отечествен фронт“, като част от съпътстващата културна програма на пролетния конгрес на Международната автомобилна федерация (ФИА), чийто домакин е София. Принципът на провеждане на парада е същият – изложение и ретро-рали. Като най-стар автомобил е определен Ford, представен от Васил Тончев от Троян, следван от Fiat, собственост на Георги Георгиев от София, и Steyr на Андрей Алексиев от Рудозем. Сред най-атрактивните участници както тук, така и на предходните ретро-паради от края на 60-те години е и Димитър Соколов със своето спортно BMW. Важно е да се отбележи и това, че част от наградите са връчени лично от тогавашния президент на FIA Амори де Мерод.
За разлика от първия ретро-парад в София от 1966 г., който е отразен от „Авто мото“ на две вестникарски страници с множество снимки, репортажът за парада от 1974 г. е съвсем кратък и е илюстриран само с една снимка. Тук обаче за първи път в нашата преса се поставят и някои важни въпроси за смисъла от безкористната и благородна дейност на ретро ентусиастите, както и перспективите за нейното развитие в една градивна и строго профилирана насока:
„…за младите любители на автомобилната техника беше интересно да видят „живи“ експонати от зората на автомобилостроенето. Но гледката породи и възхищение, преклонение пред ония грижливи стопани, които с много труд и любов са успели да съхранят тези вече музейни ценности…
…Може би трябва сериозно да се помисли за създаването на автомобилен музей в България. Много ведомства и организации, които имат отношение към автомобилната техника – Министерството на транспорта, ДСО „Автотранспорт“, ДСО „Автопром“, НИПКИДА, Съюзът на българските автомобилисти и др., биха могли да дадат приноса си за осъществяването на тази задача…“
В тази публикация въпросът за създаването на автомобилен музей е поставен за втори и далеч не за последен път. Идеята се коментира непрекъснато в продължение на години, но и до днес за съжаление в страната ни все още няма голям музей за авто-мото техника, който да съхранява, възстановява и показва пред публика основополагащи образци от миналото на българското автомобилостроене и световната автомобилна култура…
