2021
В средата на 80-те години политиката на Кремъл рязко променя своя курс по посока на демократизация, свобода на словото и либерализиране на взаимоотношенията със Запада. Един от символите на този политически процес е изцяло новото поколение модерни съветски автомобили, сред които е и Москвич 21412, лансиран на съветския пазар през 1986 г. Неговият предстоящ монтаж в България е посрещнат с надежда и ентусиазъм, както от потенциалните клиенти, така и от състава на завод “Балкан”. Не след дълго обаче става ясно, че перспективите за сътрудничество с АЗЛК са изчерпани. Бройките, които московският завод може да доставя у нас за сглобяване, са силно ограничени, а първоначално договорената цена от 3600 рубли за комплект през ноември 1989 г., само два месеца по-късно и без основателна причина е вдигната от съветска страна на 4248 рубли (без опаковката).
Скоро след началото на монтажа са проведени пътни изпитания на един от първите образци на новия автомобил, сглобени в Ловеч, като в рамките на няколко месеца са изминати около 5000 километра при различни пътни и атмосферни условия.
Извършените от експертния екип аналитични тестове дават обективна оценка на многобройните достойнства на автомобила, но общото впечатление от него показва, че все още има какво да се желае, особено по отношение на качеството и най-вече високата цена от 12 250 лева, която е точно два пъти по-висока от тази на предишния модел 2140Д (за сравнение Лада Самара 2108 струва 10 850 лв, а в изпълнение с петстепенна скоростна кутия – 11 200 лв).
Въпреки че по същото време завод „Балкан“ има реален технически потенциал за организиране на заварка, боядисване и други сложни операции, както и да вгражда редица български изделия, това не е взето под внимание от доставчика. Комплектите за сглобяване на Москвич 21412 пристигат у нас в полуготов вид и в тях се монтира само един български елемент – акумулаторът. Всичко това, както и ограничените възможности за доставка на комплекти от страна на московския завод в крайна сметка водят до преустановяване на двустранните взаимоотношения. Последните автомобили слизат от монтажната линия в началото на 1991 г., след което договорът с АЗЛК е прекратен.
Закриването на Съвета за икономическа взаимопомощ през 1991 г. е последвано от пълна либерализация на автомобилния пазар във всяка една от бившите страни-членки. В началото на 90-те години, след 45-годишна пауза, у нас отново започват да се откриват частни автомобилни представителства, а пазеното в продължение на дълги години “вакантно място” в националната индустрия, отредено за български лек автомобил, остава завинаги празно.
