Подценените опасности от окачването

Когато детайлите от окачването се износват бавно, ние почти не го усещаме. Опасните недостатъци се разкриват едва при директно сравнение със здраво окачване


16
апр.
2018

КАКВА ТЕЖКА РАБОТА: окачването на автомобила носи цялото му тегло и при това трябва да бъде нежно. Амортисьорите, които най-често са хидравлични, страдат най-силно от тежките задачи. Те успокояват колебанията, които са резултат от теглото на автомобила и пружините, за да може колелата по възможност да не губят контакта си с пътната настилка. Затова тяхното по-точно наименование е гасители на колебанията. Задачата на пружините е да не допускат ударите от неравностите по пътната настилка да достигнат до пътниците. Без амортисьори след всяка неравност пружините биха подскачали нагоре-надолу като топка. Но с течение на времето ефективността им намалява, докато при повредени амортисьори гумите не започнат да подскачат и да губят контакт с пътя. Това има фатални последици: неконтролирано разклащане на каросерията, което не позволява сигурно управление. По неравни пътни настилки се удължава и спирачният път. Колелата могат да загубят контакт с настилката, от което страда страничното водене на гумите, а това е опасно в завоите. При мокра настилка може много по-рано да се стигне до опасния аквапланинг. Като цяло се ускорява и износването на окачването и гумите. Освен това се понижава действието на асистиращите системи като ABS и ESP.

Постоянното натоварване на амортисьорите води до пълзящо износване, което често остава незабелязано с години. Най-честата причина за дефект: течове на масло. Те лесно се разпознават по мазните петна по корпуса на амортисьора. Неприятното за водачите е, че на практика амортисьорите никога не отказват внезапно. Само единици са водачите, които могат да преценят дали износването е рисково за сигурността. Според експертите около 15 процента от автомобилите по пътищата на Германия се движат с износени или повредени амортисьори – това означава над 6 милиона автомобила!

Тази движеща се опасност може да бъде предотвратена чрез лесна проверка: „Най-късно след първите 60 000 до 80 000 километра амортисьорите трябва да бъдат проверявани на стенд, а след това на всеки 20 000 километра“, препоръчва специалистът по окачването от автомобилния доставчик ZF. „Ако зависеше от мен, всеки автомобил щеше да има предупредителна лампа, която да съобщава за повредени амортисьори или разбити кормилни накрайници.“

Странното поведение на пътя и необичайните звуци често са индикатор и за други повредени компоненти на окачването, които са подложени на износване. Тампоните и шарнирите страдат заради повишаващото се тегло на автомобилите. За износването на шарнирите и кормилните накрайници допринасят и ударите в бордюри, дупките по настилката и всяко движение извън пътя. Възникващите при това силни удари не остават безнаказани. Така например разбитите с времето кормилни накрайници могат да доведат по влошаване на стабилността по курса – което водачът в началото дори няма да усети. Резултатите са влошена геометрия на окачването и неспокойно поведение на пътя. В най-лошия случай някое колело може да остане напълно неуправляемо. Тези опасности проличаха и при тестовете ни: ние карахме по изпитателната отсечка един Mercedes E 220 CDI T (W 211, първа регистрация 11/2006) със силно износени компоненти на окачването. След монтирането на нови компоненти на окачването като амортисьори, пружини, шарнири и кормилни накрайници и последващо регулиране на геометрията ние отново тествахме същия автомобил и сравнихме резултатите. Благодарение на ESP въпреки износеното окачване Е-клас се движеше доста прилично, но имаше категорично изоставане при стабилността по курса, комфорта и спирането. Като цяло може да се каже: когато се чува чукане или тропане, колелото стои накриво или поведението на автомобила е „лигаво“, окачването спешно трябва да бъде огледано от специалист, за да можете да продължите да се движите сигурно и комфортно. Последващият реглаж на предната и задната ос осигурява оптимални настройки, по-слабо износване на гумите и по-добро отрицателно ускорение при спиране.

ОПАСНО ДОБРО: ОКАЧВАНЕТО ДЕМОНСТРИРА СЛАБОСТИТЕ СИ ЕДВА ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ

Понякога се чува скърцане, а стабилността по курса на нашия тестов автомобил не е оптимална. В това няма нищо чудно, 11-годишният Mercedes вече е навъртял 220 000 километра. Иначе по пътя към Contidrom се движи доста добре. Там ни изненадва при спирането – 38 метра е върхова стойност, която сигурно се дължи и на модерните гуми. По отсечката за оценка на комфорта обаче започваме да се съмняваме в поведението на пътя: капаците на шахти и късите фуги предизвикват силни удари. А при дългите вълни по настилката задната част здраво се разлюлява. Още по-сериозно е положението по трасето за оценка на управляемостта: тежкото комби завива трудно и управлението му не е прецизно. Кормилното управление не е информативно, а при спиране задната ос се измества странично. След ремонта на окачването всичко това изчезва. Естествено, Benz не е спортен автомобил, но вече се контролира значително по-добре в граничен режим. Получавате обратна връзка от кормилното управление, автомобилът се справя по-добре с промяната на динамичния център на тежестта, дългите вълни по настилката се поглъщат по-уверено. Пасивната сигурност е възстановена, а с нея и нежният комфорт на возене.

Тестовете проведохме с гуми Conti PremiumContact 5

Прецизен по курса: автомобилът преминава чисто през S-образните завои без нужда от много корекции

Тропането е изчезнало: по неравностите и фугите в автомобила вече е тихо и спокойно

ПОСЕЩЕНИЕ В СЕРВИЗА: ОПАСНО ЗА ЖИВОТА ИЗНОСВАНЕ ПРИ НЯКОИ ДЕТАЙЛИ

Същинският шок идва на подемника: амортисьорите, шарнирите, напречните носачи и кормилните накрайници на тестовия автомобил са разбити, в някои случаи до степен, опасна за живота. За наше учудване дори и в това състояние Mercedes-ът се движеше твърде добре. Затова старателната проверка на окачването на редовни интервали е задължителна, тъй като за сигурен оглед на резултатите от износването при повечето компоненти те първо трябва да бъдат разглобени. Така например ние установихме, че жълтата като мед грес в маншона на шарнира на единия носач се е превърнала в твърда черна маса. А това не може да осигури сигурно водене на колелото. Така че когато посетите сервиза заради симптоми като стоящо накриво колело, тропане и тракане или „лигаво“ поведение на пътя, проблемите са се задълбочили много. Не с всички ремонти по окачването можете да се справите сами, тъй като често са необходими специални инструменти и преси, както и подемник или канал.

Внимание: за смяна на амортисьора е необходима скоба за пружината

 

Луфтът в кормилния накрайник не позволява добро насочване на колелата

На финалната права: след ремонти по окачването регулирането на геометрията е задължително

Монтажът на компонентите на окачването е работа за професионалисти в сервиз

Извод

Safety first! Окачването трябва редовно да бъде проверявано от специалист. При покупката на употребяван автомобил внимателната инспекция е задължителна, за да не се наложи да се занимавате със скъпи ремонти. Подобна услуга предлагат почти всички сервизи. Но особено при многораменните конструкции са възможни много скрити дефекти, заради които автомобилът може да стане неуправляем при опасни ситуации.

Още по темата