2023
Той стои до „своя“ автомобил, гледа напред, назад, поглежда джантите и казва: „Защо има толкова малки джанти, никога не е бил с такива!“. През тази година Петер Шрайер ще навърши 70 години. Не му личат – определено. Когато моделът, за който днес става дума, бе „роден”, той е шеф-дизайнер на Audi, като преди това е изобретил Golf 4 и New Beetle. А след това и TT.
През 1998 г. е пазарният старт на заобленото нещо с техника на Golf 4. С дължина от 4,04 м днес това е малък автомобил, а с височина от 1,35 м е с 15 см по-нисък от New Beetle. 25 години TT. Днес отдаваме почит на една икона, почитаме майстора и неговото майсторско творение. Този шедьовър е лакиран в брилянтно червен цвят (код LY3J), това е едно от последните TT от първата серия, вътрешнозаводско обозначение 8N, произвеждано от 1998 до 2006 г. Автомобилът тук е от Audi Tradition, година на производство 2005, с пробег от оригиналния 1450 км, 1.8-литров турбодвигател със 180 к.с., предно задвижване и за съжаление само една крайна ауспухова тръба, а не с две като при quattro.
А, да, джантите. 16-цоловите наистина изглеждат миниатюрни, повечето са били със 17- или 18-цолови. Това с цвета също трябваше да е различно според майстора: „Харесва ми сивият цвят“, казва той. Универсалният лак е бил навремето презентационен цвят на роудстъра. „След това ми се обади модният дизайнер Ралф Лорън, на него цветът му харесваше“, казва Шрайер и се усмихва. Шефът на VW Мартин Винтеркорн също има какво да каже, когато вижда откритото TT в Токио. „Кой избра този цвят?“, звучи той не толкова въодушевен. Когато през 1994 г. Шрайер поема дизайна на Audi, TT е в списъка с желания на марката, шефът на отдела за разработка иска спортен автомобил с голяма полезна стойност.
В края на лятото в Калифорния са направени първите скици и модел в съотношение 1:4, като Шрайер и американският дизайнер Фрийман Томас участват в проекта. „Всичко в този автомобил трябваше да е абсолютно“, казва днес майсторът, не само каросерията, но и интериорът. Например бутонът за отоплението на седалките. Натискаш го, после той излиза, завърташ го на желаната степен. „Прилича на порцеланов ключ за светлините, обяснява Шрайер, при допир е едно страхотно преживяване.“ Или металният капак като бленда на аудиосистемата. Те са искали кокпита непременно да бъде „изчистен“. А този капак трябва да покрива всичко, също и страничните части на аудиосистемата, а когато е отворен, трябва да изглежда като козирка. Разбира се, всичко това струва пари. Разбира се, че и подсиленият мокет струва пари. Дизайнерска стока като при някой ценен олдтаймер, а не обикновен като при останалите! Или пък блендите за вентилационните дюзи – метални, а не пластмаса, която изглежда като метал.
Шрайер обяснява: „Всички стояха 100 процента зад проекта. Както Хакенберг, така и членът на управата Пефген, всичко го искаха точно така“. Няколко месеца преди това на Шрайер му се налага да свърши убедителна работа във VW. Представянето на прототипа на New Beetle в дизайнерския център на VW „Валхала“ във Волфсбург. Дизайнерите представят своя модел 1:1, а зад него слагат плакат на Herbie. Трябва да го свалят, тъй като оказва силно въздействие. Във Валхала има четирима дизайнери и четирима членове на Управителния съвет. След това дошъл патриархът Пийх, разказва ни Шрайер. „Кой би купил тази кола?“, поискал да научи той. Четиримата дизайнери вдигнали ръце, а ръцете на четиримата членове на Управителния съвет останали долу. Пийх погледнал останалите, вдигнал ръка и казал: „Аз също! Аз също бих си купил този Beetle!“.
Продължете на следващата страница
