Паул Ярай е роден във Виена на 11 март 1889 г. Той завършва авиационно училище през 1915 г. и се присъединява към конструкторския екип във Фридрихсхафен, който по това време проектира дирижаблите от серията LZ. Ярай констатира, че наложената по това време форма на серията Zeppelin не е особено функционална и напомня тънък молив, заострен в двата края. Това го мотивира да разработи собствена концепция, реализирана на практика в неговия проект LZ 62, който се отличава със заоблена и притъпена предна част и по-тънък и заострен край.
Когато е обявен краят на Първата световна война, разработката на военни летателни апарати в Германия е сведена почти до нула. Това е и основната причина, поради която талантливи инженери като Паул Ярай се насочват към други „по-неутрални“ сектори от германската индустрия като автомобилостроенето.
В началото на 20-те години Ярай започва да експериментира с капковидни каросерии за стандартни и състезателни автомобили. На 19 август 1922 г. той регистрира първия си патент в тази насока, а скоро след това в сътрудничество със своя колега Волфганг Клемперер започва и серия тестове на аеродинамични автомобили във въздушния тунел на Zeppelin. Там е отчетен коефициентът на аеродинамично съпротивление на пет различни автомобила – няколко стандартни серийни модели с открита и закрита каросерия и един от прототипите на Ярай. Неговият проект се отличава видимо от останалите със своето панорамно предно стъкло, капковидна каросерия и изцяло гладък под, а коефициентът на съпротивление (Сх) който показва, е 0.28 (през 1939 г. същият натурен макет е тестван при по-прецизни условия в аеродинамичния тунел на транспортния институт в Щутгарт, където неговият коефициент на съпротивление е фиксиран на 0.245).
Първият действащ модел на Ярай, изработен през 1922 г., е базиран на шаси от Ley. Малко известната автомобилна компания от Арнщат първоначално предлага на своите клиенти възможността за изработването на подобен автомобил по поръчка, а скоро след това създава и състезателен болид, разработен по патента на Ярай. През първата половина на 20-те години с подобни капковидни каросерии експериментират и германските фирми Apollo, Glaser и др., като част от тях дори включват такива ексцентрични модели в търговските си каталози.
В края на 20-те години Ярай се преселва в Цюрих, Швейцария, където основава собствена компания, наречена Stromlinie Karosserien Ges. В края на 30-те той провежда интересен тест със сериен модел на Adler, снабден с капковидна каросерия. При нормални условия, когато автомобилът е с отворена радиаторна решетка и затворен люк над предните места, неговият Сх е 0.38. Когато радиаторът е закрит, коефициентът спада на 0.32, но при отваряне на люка, той се покачва до 0.44. При изходно положение, когато радиаторната решетка е отворена и люкът е затворен, но задните колела са закрити със специални капаци, измереният Сх е равен на 0.34. От направените заключения излиза, че закриването на предните колела оказва много по-малък аеродинамичен ефект от очаквания, тъй като в този случай Сх спада от 0.38 до 0.37. Главният извод, до който достига Ярай след тази серия от експерименти е, че решаващо за добрата аеродинамика е оформлението на задната част.
В този период почти всички автомобилни производители в Германия, и особено Adler, BMW, Maybach и др., създават състезателни автомобили по патента на Ярай, които успешно се изявяват в редица спортни надпревари от края на 30-те. Въпреки широкото използване на обтекаемата автомобилна форма на Паул Ярай, той практически не печели нищо от своя патент и многобройните си аеродинамични изследвания. След края на Втората световна война преустановява своята активна дейност в областта на автомобилната аеродинамика. Неговият жизнен път завършва в Сен Гален, Швейцария на 22 септември 1974 г.
