Вероятно някои от вас помнят времената, когато по пътищата на България се движаха основно „Жигули“/„Лада“, Polski-Fiat и тук-таме „Застава“? Това бяха автомобилите на цяло едно поколение. Но знаете ли, какво обединява всички тези соц динозаври? Всички те са избуяли от едно и също ДНК – защото са били базирани на оригинални лицензи на Fiat!
Италианците винаги са били абсолютни майстори не само на пиците и сладоледа, но и в това да създават достъпни и гениални коли за широките маси. А днес те отново влизат в тази си уникална роля! Забравете за момент скъпите премиум електромобили, защото днес добрата стара класика се завръща при нас. Легендарният Fiat 500 отново се произвежда с двигател с вътрешно горене и дори ръчни скорости!
Нека да разберем какво може новият 500 Hybrid и дали това не е спасението, от което марката имаше нужда. Прехвърлям топката директно към колегата Йонас Улиг, който ви очаква на тестовата писта на покрива на някогашния завод на Фиат в Торино.
Само електрически според първоначалния план
Хармоничният едновремешен свят отново се завърна при нас, защото когато този автомобил бе планиран, първоначално се предвиждаше да се произвежда единствено и само като електрически Fiat 500, но сега отново имаме хибрид. А какво може той и как се усеща на пътя, ще разберем в това видео.
По принцип, днес ще говорим основно за него, за новия 500. Но моделът 500 има пряка връзка и с мястото, където се намираме в момента. Стоим буквално на покривната тераса на бившата фабрика на Fiat. Тук от 20-те чак до 70-те години на миналия век са се произвеждали множество модели на Fiat. И това тук не е просто тераса, а имаме дори състезателна писта на покрива, за да могат автомобилите, произведени във фабриката, да бъдат тествани веднага на покрива.
И така се връщаме обратно към автомобила и към това, което отличава новия 500, тоест новия 500 Hybrid – а това е, разбира се, задвижването. Визуално 500 Hybrid всъщност може да се разпознае по предницата.
Ако сте добре запознати с темата Stellantis, може би очаквате, че в 500 Hybrid се крие същото задвижване като например в Corsa Hybrid. Нали всичко си е един концерн. Човек би си помислил, че това трябва да е същото задвижване. Но не е така. И защо не е така? Защото 500 е изграден върху напълно собствена платформа. Причината за това е, че 500, или по-точно 500e, беше разработен преди Stellantis изобщо да се появи на този свят. Това означава, че той не споделя платформата си нито с Opel Corsa, нито например със Citroën C3, а е напълно самостоятелен проект.
И какво имаме тук сега? Имаме 1-литров 3-цилиндров атмосферен бензинов двигател. Развива 65 конски сили и 92 Нм въртящ момент. Добре, но как се представя той на пътя? Бих казал да не си чешем повече езиците, а просто да го тестваме.
Първи впечатления от шофирането
Отново двигател с вътрешно горене във Fiat 500: и по какво се усеща най-вече той в кокпита на първо място? Разбира се, по ръчната скоростна кутия. От Fiat ни споделиха, че изобщо не е било толкова лесно да поберат отново двигателя и скоростната кутия тук, защото 500е, така да се каже, си е на самостоятелна платформа. Не използва базата Smartcar на Stellantis, нито някоя по-голяма, а на практика своя собствена платформа и първоначално е замислен като електрически. Затова сега е трябвало всичко да се напасне отново: скоростна кутия, ауспух и така нататък.
И какви са впечатленията от шофирането по планинските пътища? Автомобилът е доста пъргав. Разполагаме със сравнително директно настроено управление. Но дотам. Да, а иначе разполагаме с 65 конски сили. С тях няма как да сътворим чудеса. Мекият хибрид (Mild-Hybrid), с който работи задвижването, се усеща напълно непринудено, само понякога при потегляне се чува леко жужене. Това идва от 12-волтова система, което означава, че не може да се добави кой знае колко мощност.
Да, но за скорости до, да кажем, 70 км/ч, нещата са си напълно достатъчни. Над тази граница вече става леко тегаво. Напълно логично, какво друго може да очакваш от 65 к.с. и 92 Нм.
Разход, окачване и интериор
Какво друго може да се каже? Разходът: преди малко в градския трафик постигнахме около 7 литра. В момента бордовият компютър показва 9,5. Това обаче се дължи на факта, че през цялото време шофирахме само по баири нагоре, а по каталог колата е обявена с малко над 5 литра. Бих казал, че в ежедневието вероятно ще може да се кара с около 6 до 7 литра, ако шофирате предимно в града. А точно това все пак са си ловните полета на Fiat 500.
Иначе имаме сравнително меко настроено окачване. Също така новост в интериора, разбира се, е педалът на съединителя, който се е завърнал заедно със скоростната кутия. Той се усеща доста лек, също както и управлението, и всичко това, естествено, е ориентирано към градския трафик, където с минимални усилия можеш да постигнеш, така да се каже, максимален ефект.
Самата скоростна кутия… да, поне има много ясно изразени предавки. Разбира се, предавателните числа са доста къси, за да се извлече максимумът от ниската мощност на този трицилиндров агрегат. На моменти звучи доста грубо, при натоварване сравнително бързо става и по-шумничко. Да, но поне това отново е чистото и неподправено усещане при класическото шофиране, което на някои може би им е липсвало в изцяло електрическия 500.
