Редакторът Хауке Шрийбер пише от САЩ
Когато преди пет седмици се нанесох тук, в Бруклин, улицата пред моя дом беше най-лошата в квартала. Навсякъде по нея имаше изронен асфалт и огромни трапове, а някой (бел. ред. – почти по български образец) беше оставил червено-бели пилони по средата за предупреждение.
Изведнъж на улицата ни се появиха табелки, указващи, че следващия понеделник ще се извършват ремонтни дейности! В този ден от шест часа сутринта всички автомобили трябваше да бъдат преместени. Всеки (без изключение!) от моите съседи си махна колата. А в 6.05 аз бях събуден от шума на строителна техника. Деветима работници и Asphalt Paver 1055F концентрирано работеха, за да превърнат дългия едва 150 метра участък от лунен пейзаж в нормална пътна артерия. И така в 13 часа моята улица „грееше“ в черен асфалт, равна като тепсия. Следобеда първите автомобили вече се появиха. Според колегата Шрийбер в Германия подобно нещо би отнело дни, ако не и седмици, през които цялата улица щеше да бъде пълна със строителна техника (в България цялото нещо би могло да се точи с месеци!). Но дали новият асфалт в Бруклин ще издържи дълго? Определено не колкото германския. Но дори и да е така, след две години строителната бригада ще дойде пак – и улицата ще бъде отново перфектна за седем часа.
