Не отминавайте, а помогнете!


14
окт.
2021

Трафикът в столицата не спира. Дори във времена на Covid-19 задръстванията са задължителен елемент от всяко пътуване през града. Постоянните ремонти и нови строежи допълнително затрудняват придвижването. Не е изненада, че шофьорите са изнервени. Особено сутрин, когато всички бързаме за работа или да оставим децата. Не по-различно е късен следобед и вечер, когато, уморени от служебни дела, отново нямаме желание да губим излишно време в колите си. Разбираемо е в подобни ситуации повечето водачи да търсят начини да извоюват едно или друго предимство за себе си.

Нервната смяна на ленти пред светофар е ежедневие. Преминаването на жълто-червено за повечето дори не си заслужава да се коментира. А на местата, където две ленти се обединяват в една, с малко повече нахалство и зад волана на по-голям/скъп автомобил може да се изтласкат още няколко наивници, които спазват правилото за поединично включване на автомобили от двете ленти.

Мен лично това ме натоварва, но който има желание да се прави на бабаит, да заповяда. Разбира се, и моята толерантност има граници и се надявам органите на реда да влязат по-активно в ролята си и да санкционират например онези, които изпреварват цялата опашка, за да минат нагло на първа позиция. Например на КПП-тата за чужбина.

Наскоро бях свидетел на ситуация, при която цели три автомобила се постараха едновременно да заемат полпозиция. Единият даде мръсна газ напред, вторият му се появи отдясно, третият отляво. Не беше изненада какво се случи впоследствие: шумен трясък! Още по-изненадваща беше реакцията на останалите водачи. Докато аз се настройвах психически, че този инцидент ще ми струва допълнително време, няколко шофьори пред мен решиха радикално да намерят изход от ситуацията. За отрицателно време те си проправиха път през мястото на катастрофата. Всички вкупом си организираха слалом между разпилени ламарини и изпочупени мигачи. Никой не си направи труда да спре.

Още повече, че от въвлечените в инцидента автомобили все още никой не беше слязъл. Нямаше как да разберем дали някой в тях не се нуждае от помощ. За щастие не бях единственият, който не се изпари от мястото на събитието. Слава Богу, хората в колите не бяха пострадали. Щетите бяха единствено материални.
Но въпросите си остават. Защо другите преминаха безразлично? Толкова ли повече са стресирани? Дали изпитват „страх“ да помогнат? А няма място за притеснение, защото тук не можеш да допуснеш грешка. Или може би се опасяват, че впоследствие ще трябва да влязат в ролята на свидетели? Да, това е напълно възможно. Но не боли. А и вие вероятно ще бъдете благодарни на човека, който в критична ситуация потвърди случилото се и допринесе да влезете в правото си?

Лек път и поздрави,
Ралф Петров
Главен редактор
AUTO BILD България

Още по темата

Card image cap

В нашия годишник:

Архив >

Бюлетин