В края на 70-те години „Чавдар“ прави опит за създаването на фамилия малки автобуси и специализирани автомобили, с които почти напълно да прекъсне зависимостта си от външни доставчици, както и да въведе характерен дизайнерски стил. Така се появява прототипната серия, показана на Пловдивския панаир през 1980 г., при която не само преобладаващата част от механиката (в това число: шаси, двигател, окачване, колела и др.), но външното оформление на опитните образци са изцяло български. Модерният дизайн е дело на инж. Петко Мишев, шаситата са разработени от специалисти на столичната Лаборатория за двигатели и автомобили – ЛАДА (днес „Технотест“), а двигателите са произведени от варненския завод ВАМО.
Тези модерни за времето си прототипи са изработени в единични бройки в няколко различни модификации – лекотоварен, фургон, микробус и дори военен автомобил. За този проект инж. Мишев си спомня следното:
Разработих задачата с много амбиция и голямо желание. Главните проблеми при разработката идваха от липсата на българско производство на челни стъкла, налагаше се внос. По тази причина предложих при производството на селскостопанския вариант да се използват плоски челни стъкла, но да се запази в голяма степен унификацията на кабината с тази от другите модели. Получи се интересен проект, който бе изцяло одобрен. Чрез новия дизайн на фамилията транспортни средства се постигна поевтиняване на продукцията, подобряване на технологията за изработване, а изделията добиха по-съвременна форма и вид.
Опитните образци са оборудвани с 4-цилиндров дизелов двигател с водно охлаждане – Д 3900, който развива мощност 58 кВт (80 к.с.) при 2800 об/мин. Трансмисията е механична: сух еднодисков съединител с хидравлично задвижване, 4-степенна, напълно синхронизирана предавателна кутия, карданен вал с еластична междинна опора и заден мост с напълно разтоварени полувалове. Кормилният механизъм се състои от глобоиден червяк и гайка с циркулиращи сачми. Спирачната система е хидравлична с усилвател, задвижван от специална вакуумпомпа, поставена на двигателя. Рамата е изработена от тънкостенни, студеноогънати стоманени профили с тръбни, напречни греди. Окачването и на двата моста е на полуелиптични ресори с хидравлични амортисьори. Гумите са с размер 7,50 х 16.
Направени са пътнически вариант (5М) с 16 + 1 места, лекотоварна версия (5Т), оборудвана с бордова каросерия с товароносимост 2 тона, както и лекотоварен фургон (5Ф), предназначен за превоз на бързо развалящи се хранителни продукти. Разработен е и високопроходим вариант, обозначен като 5СУ. Задната му част е открита, с шпригли и брезент. От двете страни на товарната платформа са поставени сгъваеми седалки за 16 пътници, но дори когато всички те са заети, има достатъчно място за поставяне на товар. Предният мост на този автомобил е двигателен и управляем, което му дава възможност да се движи по силно пресечен терен, да преодолява наклон до 32 градуса и водни препятствия с дълбочина до 90 см.
Било е планирано производството на новите модели започне през 1981 г., но тези планове не са осъществени. Една от причините за това е, че ръководството на завода в Ботевград предпочита да се придържа към класическия външен вид на „Чавдар“ и затова серийният 5С на практика представлява умалено копие на останалите автобуси произвеждани в комбината по лиценз на Kässbohrer.
