2021
По време на пленума на ЦК на БКП, проведен на 22-23 юли 1975 г., са приети Тезиси заосновните насоки на развитието на науката итехническия прогрес за периода 1976-1990 година, според коит, в автомобилостроенето до 1990 г. изследвания и развойната дейност трябва да се насочат към производството на дизелови двигатели, автобуси, задни двигателни мостове, ремаркета, полуремаркета, контейнери и специализирани надстройки за товарни автомобили, както и създаване на електромобили за комуналния транспорт. С последната от тези задачи е ангажиран Институтът по електро и мотокари в София, който през пролетта на 1976 г. изработва пет прототипа на универсални електромобили с идентична предна част и различни като предназначение товарни платформи.
Основният екип включва директора на института инж. Кирил Сандов, инж. Драгомир Спасов, ръководител секция „Електромобили“, както и техни колеги от други секции като инж. Петър Захариев, инж. Л. Гъркова, инж. Хр. Станоев и др.
Към проекта са привлечени и специалисти от Центъра за електрохимични източници на ток към БАН, които създават оловна акумулаторна батерия с повишен капацитет, а в Институтът за електропромишленост под ръководството на инж. Попов е разработен електродвигател с високи динамични показатели и олекотена конструкция. В изработката на стъклопластовите каросерии взимат участие завод „Кристал“ в Перник, завод „Странджа“ в Мичурин (днес Царево) и завод „Чавдар“ в Ботевград. Дизайнери на електромобилите са Симеон Божилов и Веселин Велинов, които работят по този проект през последната година от следването си в Художествената академия.
Целта е през следващите две години да бъдат пуснати в пробна експлоатация лекотоварни електромобили в София и още няколко града, както и в курортните комплекси по черноморието. Те са оборудвани с импулсно устройство за плавно регулиране на скоростта, което при спиране на двигателя работи като генератор и икономисва до 10 на сто от изразходваната енергия, а смяната на акумулаторите се извършва само за около пет минути. Серията опитни образци включва четири разновидности – ЕМ-333, ЕМ-334, ЕМ-335 и ЕМ-336 с еднаква като форма двуместна кабина и унифицирани товарни отделения с различно предназначение.
Каросерията е изпълнена изцяло от стъклопластмаса, като отстрани на платформата и броните е поставен широк гумен профил. ЕМ-333 и ЕМ-334 имат почти идентична товарна платформа с покрив, като при втория вариант тя е оборудвана със странични капаци, докато ЕМ-335 и ЕМ-336 са предназначени за превозване на бутилирани напитки, а от двете страни на платформите им има площадки с наклонен под, върху който се поставят касите.
Товароносимостта при различните изпълнения варира от 1000 до 2000 кг, докато основните размери на каросерията са еднакви – дължина 4400 мм, ширина 1965 мм и височина 2270 мм. Собствена маса при ЕМ-333, ЕМ-334, ЕМ-335 и ЕМ-336 е съответно 2400, 2500, 2700 и 2800 кг. Електродвигателят е постояннотоков с мощност/напрежение 15 кВт/140V, оборудван е с оловна акумулаторна батерия и импулсен регулатор на скоростта с устройство за рекуперация. Максималната скорост със и без товар варира от 35 до 44 км/ч, а пробегът с едно зареждане е между 65 и 80 км.
За разлика от българската преса, в която серията от опитни електромобили е представена съвсем инцидентно, те предизвикват голям интерес в чужбина и за тях са публикувани статии в специализирани автомобилни списания като източногерманското „Kraftfahrzeugtechnik“, чехословашкото „Motor“ и др.
Въпреки заложената дългосрочна партийна програма за развитие на автомобилостроенето до 1990 г., перспективната разработка на електромобили от серията ЕМ-333 – ЕМ-336 остава само на прототипно ниво. Отделни екзепляри продължават да се показват на Пловдивския панаир до края на 70-те години, след което този проект, както много други мимолетни инициативи на родната техническа интелигенция потъва завинаги в историята.
