2021
Сред многобройните, но малко известни имена на български автомобилни конструктори е и това на Недко Дойков. Още през 1955 г., докато кара военната си служба в авторемонтния Завод 16 – гара Искър, той проектира и изработва любителски мотоциклет с 250-кубиков двигател от 12 к. с. и много оригинален обтекаем корпус. Неговата рама, както уточнява в една своя книга Йордан Марков „е с ламаринена обвивка, в която са скрити всички принадлежности. Под нейната седалка се поместват два резервоара за гориво, всеки един от които има вместимост по осем литра. Смяната на скоростите се извършва без съединител.“
В началото на 60-те години създаването на любителски автомобилни конструкции е разрешено от държавата и един от първите ентусиасти, които се възползват от тази възможност е Недко Дойков. През 1961 г. той вече работи в Завод 12 (бъдещият завод „Средец“), където благодарение на натрупания технически опит и възможността за ползване на необходимото оборудване и материална база, създава собствен автомобил, който е представен с кратък текст и снимка и на страниците на в. „Авто мото“:
“Малолитражен автомобил от клас 500”
Механикът от конструктивния отдел на Завод 12 в София Недко Стоилов Дойков след едногодишен упорит труд в извънработно време при занаятчийски условия е конструирал и направил малолитражен полуспортен автомобил от клас 500 куб. см.
Конструкцията, както на почти всички съвременни автомобили от този клас, е носеща. Двигателят е монтиран в предната част и с карданен вал е изведено движението до задните колела посредством диференциал.
Предните и задните колела са независимо окачени едно спрямо друго с чупещи полуоси. Федерацията е телескопична с амортисьори, които са монтирани на телескопите.
В задната част на автомобила са поместени резервоарът за бензин и акумулаторната батерия.
Двигателят е бензинов, двуцилиндров, четиритактов – 498 куб.см.”
След известно време автомобилът претърпява частична модернизация, а в началото на 70-те години е увековечен и в българския криминален филм „Игрек 17“.
