2024
Редакторът Димитър Пешев разказва за посещението си на GP на Белгия, където се озова като обикновен почитател на Формула 1, а не като журналист
Шуреят Крис звъни: „Митак, в компанията се отвори едно място за Формула-1 на Спа… искаш ли да дойдеш?“. Решението беше взето със скоростта на болидите в квалификационен режим: и така няколко седмици по-късно се озовах на трибуната непосредствено преди Червената вода (Eau rouge), eдин от най-известните завои в света на моторспорта. По случайност бях на пистата не като журналист и представител на AUTO BILD България, а като обикновен фен – и така пред мен се отвори възможността да ви разкрия подробно повечето стъпки около организацията на посещението на легендарното трасе за състезателния уикенд.
Полет с нискотарифна авиокомпания и гумени ботуши в багажа
Нашата компания потегли с полет на Ryanair от София до летище Брюксел – Шарлероа, на 46 километра южно от столицата на Белгия. На малката аерогара ни посрещна нашият домакин и приятел Иван. Toй работи като ръководител полети в оперативния център в Маастрихт и има най-чистата кола на света – Seat Leon Cupra ST (която винаги кара със сиви ръкавици!). Товарим се на бързото комби и нашият посрещач настъпва газта, за да стигнем до трасето. Срещу 25 евро оставяме автомобила в оградена ливада, обособена като паркинг в жълтата зона. Мястото се запазва предварително, а вие представяте QR-код на стюардите, за да ви пуснат. Веднага разбирам защо коментаторът на F1 Иван Тенчев ме посъветва да си купя гумени ботуши – не съжалявам, че инвестирах в тях 15,99 лева, въпреки че точно в този момент дъждът ни пощади. Не успяхме обаче да избягаме от 2-километровия преход до пистата – на него изгорихме калориите, които по-късно наваксахме с бирата (на пистата имаше само Heineken).
Тъй като кацнахме по обяд, нямахме възможност да гледаме първата тренировка на F1 и успяхме да се „доредим“ едва за квалификацията на Formula 3 (където участват общо 30 пилоти), спечелена от Калъм Воазин. Аз обаче и през трите дни гордо носих шапката на нашата надежда в сериите Никола Цолов, който за зла съдба поради наказание не стартира именно в Белгия! Последваха 10 минути, в които два болида от незнаен отбор караха плътно един след друг – оказа се, че двете състезателни машини участват в снимките на новия филм за F1 с Брад Пит.
Величието на Eau Rouge
След това се насладихме на квалификацията за Формула 2, в която Виктор Мартинс се удари. Точно в 17 часа от боксовете започнаха да излизат болидите от F1, които изправиха публиката на крака – особено феновете, които за първи път идват на GP. Именно в този момент усещаш въодушевлението и емоционалния заряд, който този спорт носи. Болидите на Макс Верстапен, Люис Хамилтън, Фернандо Алонсо, Ландо Норис… всичките тези герои, които си свикнал да гледаш само на малкия екран, сега минават с над 300 км/ч пред теб – и атакуват плашещия завой Червената вода, последван от Редион. Именно тази гледка по най-добър начин разкрива величието на Формула 1 – защото комбинира легендарното трасе, ултраскъпите „космически“ състезателни машини и най-вече разкрива на живо скоростта, с която те се движат. А това няма как да го усетиш по телевизията. След F1 на трасето излизат Porsche-тата от Mobil 1 Supercup. Макар че там пилотите не правят впечатление на толкова прецизни, колкото тези във F1, звукът на боксерите на 911-ките, преминаващи на сантиметри от бетонната стена на правата с 200+ км/ч, няма как да ви остави равнодушни.
На практика програмата за целия уикенд, която можете да следите от специално мобилно приложение, е разделена на две – Racing и Entertainment. Във втората част влизат изпълненията на сцената (т.е. различни DJ-и просто пускат музика) – на практика по-интересното са интервютата с пилотите, които ще видите най-много като човечета от Lego, ако предварително не сте се наредили много напред в огромната тълпа. Другата ключова атракция беше излизането на историческите болиди – удобен момент да отроните някоя сълза по звука на старите машини, когато покрай вас мине например 10-цилиндровият Benetton, пилотиран от Джанкарло Фисикела през сезон 1998. Всъщност този болид беше най-новият в шоуто – най-старите бяха на около 70 години – от онези, наподобяващи капсула на колела, без спойлери, от времето на Фанджо. Петъчният ден обаче създаде малко разочарование на малката ми сестра Катя, която установи, че интервютата с нейните любимци от McLaren са били точно когато нашият Boeing e набирал височина над София… Два дена по-късно обаче дългите ръце на брат й щяха (донякъде) да компенсират този пропуск. Накрая на изморителния ден се запътваме към паркинга и след задръстване, от което се измъкнахме сравнително бързо благодарение на помощта на доста полицаи, регулиращи движението, се запътваме към Маастрихт, Холандия, където ще прекараме нощта в дома на нашия приятел Иван. Ако той не беше толкова гостоприемен към нас, щяхме да бъдем принудени да отделим между 300 и 600 евро за хотел в по-близките населени места (разбира се, не в неспоредствена близост до трасето – там сумите са още по-високи).
Ако не сте VIP-гост, по-добре вземете автобуса!
За да избегнем целия хаос с паркирането, в съботата ставаме в 6 и след 30-минутна разходка из пустите чисти улици на Маастрихт стигаме до автогарата, където ни очакват цели три автобуса. Определено те са по-доброто решение, отколкото да пътувате с личен автомобил – и инвестицията от 55 евро за съботния и неделния ден определено си струва. След около час стигаме непосредствено до VIP-паркинга, разположен на по-малко от 5 минути ходене пеша от входа Стер, водещ към нашата трибуна. Това веднага зарадва втория Кристиян в нашата компания, който се беше подготвил психически за досаден преход из шубраците. Благодарение на добрата организация автобусите използват пътища, на които само те имат право да влизат – така че успявате да избегнете голяма част от задръстванията. Ако все пак държите да пътувате с личен автомобил, трябва да сложите в сметките си и времето за чакане. Това е от особена важност, ако искате да хванете състезанията във Formula 3 (първото от тях стартира в неделя от 8:30), където трябваше да участва и Цолов. В събота спринтът на Formula 3 стартира в 9:50 и завърши около 10:35.
Близо до пилотите? Само ако си запазите места отрано…
След като станахме свидетели на победата на Дино Беганович, имахме възможността да слезем във фензоната, където на огромна сцена за кратки интервюта бяха поканени пилотите на Alpine и на Ferrari. За съжаление обаче тълпата беше толкова голяма, че не успяхме да видим състезателите дори на мониторите! Върнахме се на трибуните – първоначално гледахме на мониторите колко много дъжд се излива по другите сектори на пистата, а впоследствие се наложи и ние да сложим дъждобраните, макар че бяхме на четвъртия ред под козирка. Третата свободна тренировка започна и ние се наслаждавахме на огромните количества вода, които гумите на болидите изхвърляха пред нас – определено беше зрелищно. Акцентът на деня беше катастрофата на Ланс Строл, която за щастие беше единственият по-тежък инцидент от F1 за уикенда. Ние имахме видимост към мястото – но на около километър видяхме как мокрото петно в един момент изчезна и болидът (разбирайте – точката) остана неподвижна. За щастие, Ланс беше ОК – но предното ляво колело на колата му беше откъснато. От този момент нататък програмата беше забавена и през повечето време публиката аплодираше тракторист, който усърдно изтласкваше водата от трасето със своя Fendt. В крайна сметка „мократа“ и отложена квалификация завърши с най-добро време за Верстапен, но от първа позиция на следващия ден стартира Льоклер – поради наказание на холандеца. Не успяхме да останем и за отложеното заради мощния дъжд състезание на Formula 2 – защото автобусът ни потегляше по график… with or without us, както ни информира шофьорът му в началото на деня. Или казано накратко – около половината време през съботата проклинахме дъжда и леко потрепервахме на леко неудобните седалки.
Не подценявайте „подгряващите“ серии!
В неделя логистиката се повтори – и въпреки огромните тълпи буквално в рамките на 15-ина минути след слизане от автобуса успяхме да влезем на територията на пистата. Там денят започна ударно – с екшъна на Formula 3, където все още леко мокрото трасе стана причина за няколко катастрофи и доста работа за екипа с автомобила на сигурността. Най-красивата част от спектакъла беше непосредствено след старта, когато колоната току-що беше потеглила – тогава гледаш как 30 болида с по 380 к.с. и нахъсани до краен предел хлапета зад волана се борят яростно за всеки сантиметър от пистата. Тук екшънът се оказа дори по-атрактивен, отколкото при F1! В крайна сметка триумфира британецът Калъм Воазин. Гледането си заслужаваше и стартът на Formula 2, където състезателите са общо 20 (и завършиха 15). Тук публиката изправи на крака Исак Хаджар, който от девета позиция на старта се изкачи до първата – може би, ако имаше възможност да гласуваме за пилот на уикенда от всички серии, щях да дам вота си за него. Преди на пистата да се настани F1, дойде „тежката категория“ – в лицето на старта от 1-марковия шампионат на Porsche. И при него имаше зверско меле – с 911-ки GT3 Cup, които се борят гума до гума и звучат дори по-брутално от 1-местните болиди. В крайна сметка там триумфира французинът Марвин Клайн – но битката на холандеца Ван Айндховен и Хари Кинг, при която и двамата излязоха от трасето на Червената вода след серия от леки докосвания, определено ни вдигна адреналина. Изводът: през F1-уикенда има яко шоу дори преди F1!
Стартът на F1: спомен за цял живот
Но нека се върнем на подготовката за „черешката на тортата“: след прибирането на Porsche-тата следва излизане на ретро болидите – и парад на пилотите. Преди това обаче ултра-мега-VIP гостите направиха една обиколка по пистата на борда на бусове Мaybach, след което други лица от падока се разходиха на същата платформа (разбирайте – полуремарке), на която се возиха и състезателите. Между другото, за да ги видите, определено ще ви трябва бинокъл – иначе най-много да „хвърлите“ до някой силует в характерните на вашия любим отбор цветове. Малко преди старта – точно в 15 часа местно време, остава време за обяд и бира, след което трепетно очакваме да видим нашите любимци. Керванът прави загряващата си обиколка, след което яростната битка започва – и първият акцент от нея, който успяваме да зърнем от нашата позиция, е лекото излитане на Ландо Норис на Ла Сорс. Другият интересен момент за нашата трибуна беше задминаването на Ръсел, докато Пиастри се връщаше от бокса. Най-впечатляващата част от надпреварата се оказаха последните обиколки, в които Хамилтън преследваше съотборника си за първото място… което в крайна сметка спечели, но след дисквалификацията на съотборника си, за която точно ние разбрахме след около 3 часа. Но затова по-късно.
Екшънът за публиката започва след финала
Сега ни предстоеше последната важна цел: да атакуваме пистата, поставяйки на изпитание краката и белите си дробове! Въпреки опита за изграждане на стратегия за атака и за получаване на информация от стюардите относно местата, на които тълпата ще бъде пусната в рамките на трасето, в крайна сметка се наложи просто да следваме останалите… доколкото можехме. Първо, защото първоначалната ни информация се оказа подвеждаща, и второ – защото правата Кемел се оказа доста дълга – и доста стръмна, когато се опитваш да я изкачваш в опит да стигнеш до стълбичката за награждаването възможно най-бързо! Навсякъде около теб търчат ентусиазирани фенове, а под краката ти е асфалтът, на който само допреди минути са се състезавали най-бързите мъже на планетата. Усещането е величествено… но липсата на въздух си казва думата и в крайна сметка заради огромната тълпа успяваме да се доберем на около 200 м от мястото, на който нищо неподозиращият Ръсел се радваше на мимолетната си победа в компанията на Хамилтън и третия – Оскар Пиастри. Всъщност най-хубавото беше, че при търчането не се пребихме!
Автографи от Зак Браун, резил със знамето
За нашата компания, в която сестра ми Катя и шуреят Кристиан бяха яростните привърженици на McLaren, обаче именно сега настъпи кулминацията: тъй като през оградата пред бокса на британския тим легендарният мениджър Зак Браун реши да слезе при тълпата и да раздава автографи! Именно тогава побързах да отмъкна шапката на сестра си и използвайки пълната дължина на дясната си ръка – да я набутам под носа на Зак, който остави свещените си инициали върху козирката! Секунди по-късно той направи същото и с шапката на Крис – и така семейството вече имаше две шапки с автограф от г-н Браун!
В тълпата с радост видяхме българския флаг (макар и в „неправилна“ версия, т.е. с герб) – и дори помогнахме на сънародниците ни да го развеят. И точно в този момент си посипахме главите с пепел, защото не бяхме сложихме трибагреника в нито един от багажите си. Сериозна грешка – още повече с оглед на факта, че по време на тренировките бяхме включени в живото предаване от трибуните.
Пред телевизора разбрахме повече за състезанието!
И все пак, вече можем да дишаме спокойно и бавно-бавно, леко поизгонени от охраната, да се запътваме към черната Setra, с която дойдохме. За зла съдба пътен инцидент забави още повече и без това тежкия трафик – и така вместо един, пътувахме цели три часа до Маастрихт, като загубихме много време в заобикаляне из горите около пистата – а там нямаше добър обхват на мобилната мрежа и така не успяхме да разберем своевременно информацията за наказанието на Ръсел. На финала на изморителния ден се довлачихме до апартамента на Иван, а той се разположи пред телевизора с думите: „я сега да видим какво все пак е станало на състезанието“…
Не, няма майтап – на пистата просто ставаш разноглед, докато се опитваш да гледаш какво се случва с колите отляво, отдясно, които минават на живо пред теб, да усетиш скоростта, звука им – и да хвърляш по едно око на монитора с живото предаване, за да разбереш какво става по останалата част от трасето.
Малко над 2000 лева
След лек пазарлък в нашата компания билетите за самото състезание и за шатълите ми излязоха точно 700 евро. Към тях добавих и 200 евро за самолетни билети, както и за автобуса до летището (полетът ми беше в 06:25 в понеделник, така че през последната нощ почти не спах). На самата писта „заредих“ карта с виртуални „жетони“ за 100 евро – това е единственият начин да си купуваш храна и напитки от щандовете до трасето. Ако решите да си донесете дребни храни (напр.плодове, ядки…) и вода, никой няма да ви създаде проблем – но ако помъкнете пълна хладилна чанта с кенчета бира например, стюардите ще ви я вземат. Така на финала след добавянето на една вечеря, няколко покупки на сандвичи и гостоприемството на Иван целият състезателен уикенд ми излезе малко над 1000 евро, т.е. около 2000 лева. Вероятно няма да си спомням това след години. Но съм убеден, че до гроб ще пазя спомена за състезателите от най-престижната автомобилна надпревара на планетата, които демонстрираха скоростта си пред мен.
