Въодушевление » На гости в музея на Alfa: съкровищницата на Cuore Sportivo

На гости в музея на Alfa: съкровищницата на Cuore Sportivo

1908
2022

АРЕЗЕ се намира пред портите на Милано – насред сърцата на алфистите. През 1963 г. тук започва производството на Alfa Romeo, когато марката още е собственост на държавен концерн. През 1986 г., след присъединяването към Fiat, първоначално в градчето с 20 000 жители започват да се произвеждат първо по-малко, а от 2005 г. никакви автомобили. Въпреки това Арезе се счита за родината на предизвикващите сърцебиене модели. На посещение сме в музея на Alfa Romeo, както и други около 100 000 души годишно. За нас обаче италианците отварят вратите, които остават затворени за всички останали посетители. Излизаме от музея, качваме се по стълбите, вдясно с асансьора до третия етаж; а след това е Коледа и Великден едновременно, а също и рожденият ден на папата. Днес ще видим тайните модели на Alfa…

Човекът на Alfa: Лоренцо Ардицио (48) е познавач на музея, а Matta е бил автомобил за италианската армия през 50-те години

Денят е вторник, а музеят всъщност е затворен. Какъв късмет, така Лоренцо Ардицио (48) разполага с много време за ексклузивна обиколка през своите свети халета. Първо набързо известното: първата A.L.F.A. 24 HP от 1910, спиращата дъха Giulietta от 1954 г., приказно красивата Giulia от 1962 г. Лоренцо гледа влюбено, а после започва да разказва: „Притежавам три автомобила Giulia GT, от ’66-а, ’67-а и ’72-ра.“

Когато през 1966 г. президентът на Италия Джузепе Сарагат посещава завода, хората от Alfa са превърнали една GIULIA SUPER в кабриолет за четирима

Погледът на човека на Alfa се променя, когато заставаме пред Carabo от ’69-а, тази клиновидна студия на Марчело Гандини с отварящи се нагоре врати тип „ножици“, и установяваме: „Изглежда като Lamborghin Countach!“ Лоренцо ни поглежда така, сякаш сме на път да ядем паста карбонара с лъжица. „No, no, no! – казва той. – Countach прилича на Carabo.“ Тъй като студията на Lambo от перото на шеф-дизайнера на Bertone се появява чак през 1971 г., тоест три години по-късно. „Лоренцо – казваме ние, – преди да е станало късно, моля те да ни покажеш тайните автомобили!“
След това наистина се качваме в асансьора и когато вратата отново се отваря, усещането е, сякаш сме се озовали в паралелна вселена. Лоренцо застава до един двигател: „Първият ни хибрид от 70-те години за Alfasud!“ Те са свързали към двигателя с вътрешно горене електромотор, като при отнемане на газта се изключват цилиндри. Дали е функционирало? Кой знае, но едва ли сме очаквали такава идея от Alfa – също както и резервоар, под чиято облицовка в случай на произшествие с бензина се смесва течност, която прави експлозията невъзможна. И това, че Alfa 156 JTD е първият сериен дизелов модел с впръскване Common Rail, преди Bosch да купи патента – Лоренцо се усмихва, изпълнен с гордост, когато разказва за това.

Студията Caimano на базата на Alfasud от великия ДЖОРДЖЕТО ДЖУДЖАРО с дупка във вратата за плащане на таксите на магистралата. Когато вратите се отварят, с тях се вдига и предното стъкло

Сега ние се усмихваме! Какъв клин! Великият Джорджето Джуджаро ни е дал автомобили като първия Golf или единственото оригинално Scirocco от 1974 и страхотната количка от 1980 г. Fiat Panda. Много от Джорджето има и в Alfa. Неговият Alfasud от 1972 г. се появява две години преди Golf, а година преди това и студията Caimano. Моделът изглежда като по-малкия брат на някое Lamborghini, но под „клиновидната“ каросерия има техника на Alfasud, например 1,3-литров 4-цилиндров двигател с 86 к.с. Ако искате да влезете в автомобила, трябва да повдигнете купола с предно стъкло от плексиглас – доста непрактично шоу. Може би студията – ниска като Нидерландия – може да мине под всяка бариера. Италианците обаче са честни хора – във вратата има дупка, през която се подават парите за таксите на магистралата. Господарят на кантовете и ръбовете присъства неколкократно тук, на двата тайни етажа, в които автомобилите са подредени толкова нагъсто, че е необходимо да ги изваждаш, за да им се насладиш. Например нюйоркското такси.

Дължина от само четири метра, но място за шестима: NEW YORK TAXI на Alfa от 1976 г. Студията е дело на Giugiaro
Така дизайнерът Zagato си е представял вана на Alfa през 1984 г.: концепцията Z33 FREE TIME предлага място за шестима на три реда, отвътре има кафяв плюш, а страничните поставки във вратите се свалят. Задните светлини пък са ни познати от Opel Kadett D, нали?

1975 г. Музеят за съвременно изкуство в града моли за разумни таксита, тоест малки отвън и големи отвътре, освен това не и много лакоми. Alfa и Giugiaro имат предложение: ръбест автомобил с дължина четири метра, отзад по една плъзгаща се врата от всяка страна, място за водача и петима пасажери. Какво симпатично чудо на пространството. Днес моделът е скрит сред всички останали студии. Например Z33 Free Time – също майстор на пространството. Творението на дизайнера Zagato е миниван, създаден през 1984 г. С големи стъклени повърхности, дължина само четири метра, отвътре с кафява плюшена тапицерия и шест места за сядане. Задните светлини сякаш са поръчани при дилър на Opel – те приличат на такива на Kadett D. Може би италианците трябва да покрият този уникат и да го дарят с повече любов, каквато не е получил по времето на създаването си.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин

ƒ