2021
Филмите на ужасите съпътстват киноиндустрията още от нейното създаване, а идеите за тях, както тогава, така и днес, идват от всевъзможни реални или напълно измислени събития и персонажи. Интересен и малко известен факт е, че в първите години на ХХ век сред потенциалните източници на вдъхновение за творците в този зловещ жанр се нарежда и един съпътстващ клон на автомобилната промишленост. Тогава самоходните бензинови коли все още са сред новите и неизучени чудеса на техниката и тяхното присъствие в социалния живот се интерпретира по най-различен начин. За някои те са практично средство за превоз на хора и стоки, за други са опасно и ненужно изобретение, което се асоциира с трагични инциденти и замърсяване на въздуха, трети пък ги възприемат като мимолетно спортно увлечение, което се очаква да отшуми с времето. По-далновидните и предприемчиви производители от сферата на леката промишленост обаче бързо се адаптират към реалностите на времето и търсят нови начини за привличане на клиентела от средите на автомобилистите. Те разчитат на все още слабата информираност в тази област, където и най-безумните твърдения могат да бъдат взети на сериозно, стига да се аргументират достатъчно убедително.
Максималните скорости от „спиращите дъха“ 25-30 км/ч до „умопомрачаващите“ 40-50 км/ч, са представяни като изключително опасни за здравето (включително за зрението, кожата, дихателната и сърдечно-съдовата система), което на свой ред налага и спешно въвеждане на съответните мерки. Така в първите години на ХХ век западната преса е буквално засипана от илюстровани обяви за всякакви предпазни средства за шофьори и пътници, като по отношение на дизайна, част от предлаганите артикули надхвърлят и най-мрачните фантазии на създателите на специални ефекти във филмите на ужасите.
Това е съвкупност от напълно излишни (но представени като необходими) защитни пособия за всяка част от лицето, включително калъфи за уши, кожен „шнорхел“, наподобяващ хобот на слон, ексцентрични очила с нефункционална форма и много други. Без съмнение, комбинацията от всички тези атрибути предизвиква визуален шок, докато чисто практическата полза от тях е меко казано съмнителна, имайки предвид ограниченията, които поставят пред слуха, зрението и дишането на шофьора. Преди повече от век обаче, такива маловажни подробности едва ли вълнуват производителите на тези изделия. Благодарение на своя остър пазарен нюх, някои от тях дори се „специализират“ в изработката на „модни“ аксесоари за първите дами, осмелили се да седнат зад волана. Ето какво пише по този повод в. „The New York Tribune“ на 25 юли 1909 г.: „Нови автомобилни маски. Казват, че модерната жена би пожертвала всичко, за да кара автомобил. Това наистина звучи прекалено крайно, но когато видите начините по които нейната красота може да бъде демонизирана (на приложените илюстрации), няма да е трудно да повярвате…“
Всъщност такива защитни средства за дами се предлагат в САЩ още през 1902 г., за което разбираме от публикация във в. „The San Francisco Call“ от 20 юли същата година. Там е подходено по-деликатно и предпазният кожен калъф е заменен с воал и очила, които придават на лицето призрачен и много страховит вид.
Подобни отклонения от здравия разум за щастие остават в историята, като краткотраен и екзотичен епизод от зората на автомобилната култура, въпреки че някои от тях се превръщат в източник на вдъхновение за най-злокобните жанрове на киноизкуството.
