Добре че подземните гаражи са последното място, което бихме искали да посетим. Стартираме от югозападната част на острова – от летището. Оставяме вдясно от нас типичните туристически маршрути с гейзери и водопада Гюдълфос и се насочваме на север. Следваме почти до Билфрьост Околовръстния маршрут N1 – единствения сериозен междуградски път на острова, – който го обхожда в кръг. Голяма част от туристите тук се отбиват на изток, в посока Акурейви. Ние държим пътя отляво и се потапяме в Западния фиорд – може би най-старата и най-девствена част на Исландия. Естествено, облеченият от горе до долу с дрехи от марката Jack Wolfskin германски турист отдавна е завладял и Западния фиорд. Но поне не го прави толкова масово. Други автомобили? Срещаш ги на всеки десет минути, по-рядко, отколкото виждаш овце например. Ако останалата част на Исландия ти се струва безлюдна и самотна, в западните фиорди е още по-пусто и по-сурово. Отделни заснежени поля са свидетели на дългата зима и предупреждават преминаващите, да не пропуснат да се насладят на краткото лято. Тоест 12-те градуса по Целзий, облачното време и леко ръмящия дъждец.
Само след няколко седмици тук, непосредствено под Полярния кръг, отново ще е тъмно. И ще има сняг. И ще е студено. Нашият Mini Countryman изглежда почти като изгубен сред тази природа. Докато под светлините на големия град хората с удоволствие виждат модела, тук той прави впечатление на много малък с дължината си от 4,30 метра. Този факт не се променя и от багажника на покрива – водачът така или иначе не го усеща. При разрешената тук максимална скорост от 90 км/ч шумът е в границите на приемливото. „Въздушната спирачка“ не се отразява значително и на разхода на гориво. Много по-важно е обаче това, че Countryman с чест защитава името и се представя доста уверено, което не се разбира от само себе си по исландските пътища. Само 4286 километра от пътищата са с настилка (по-малко от Сенегал например), като дори асфалтовите пътища са свидетели на суровия климат: студеното време е предизвикало появата на дупки и пукнатини, а летата са прекалено къси, за да може всички пътища да бъдат ремонтирани. Останалото са писти с чакълени настилки или утъпкани офроуд отсечки. Те водят към високите части, преминавайки нерядко през реки и потоци, които принципно трябва да бъдат прекосявани от всъдеходи.
Продължете на следващата страница
