2024
Разработката на сухопътни военни машини, способни да преодоляват водни препятствия, започва в СССР още в предвоенните години. През 1953 г. тези изследвания са възобновени в Научния авто-моторен институт (НАМИ) в Москва, като едно от най-важните изисквания към конструкторите е бързината, добрата маневреност и възможността за движение на заден ход по вода. За решаването на тези задачи са били необходими мощен, но компактен двигател и специален корпус, чиято долна част да оказва минимално съпротивление при движение във вода.
Практическите експерименти с плаващи автомобили в отдел „Високопроходими автомобили“ към НАМИ започват през 1957 г. Първоначално се обмисля вариант, при който дъното на амфибията изцяло да следва формите на бързоходен катер, като на теория колелата е трябвало да се прибират в корпуса. Това би могло да реши основните технически проблеми, но имайки предвид малкия вътрешен обем на каросерията, подобно решение сериозно би усложнило конструкцията, би довело до увеличаване на общата маса и съответно до влошаване на динамичните показатели.
Специалистите са единодушни, че конструкцията трябва да бъде максимално опростена и да представлява нещо средно между високопроходим автомобил и катер. Този принцип е заложен и в разработката на опитните образци.
Първият експериментален плаващ автомобил, обозначен като НАМИ-055, е изработен през 1958 г. Той е с колесна формула 4 х 4, независимо окачване и гребен винт, поставен на подвижна вертикална колона. Каросерията е изцяло метална с плоско дъно, наподобяващо това на речните катери, но със съответните ниши за четирите колела. Резултатите от изпитанията обаче са незадоволителни, тъй като при наличието на двигател с мощност от 41 к.с., скоростта на плавателния съд по вода е едва 12,3 км/ч.
Става ясно, че за чувствително подобряване на динамичните показатели е необходимо друго, нестандартно решение. Тогавашните изпитания показват, че реално увеличаване на скоростта би могло да се постигне само когато съприкосновението с водната повърхност се сведе до минимум чрез частично или пълно извеждане на корпуса и колелата над водата от специални хидродинамични устройства. Работата по този проект започва през 1959 г., когато руските инженери вече имат достатъчно натрупан опит в разработката и експлоатацията на бързоходни кораби на подводни криле от фамилията „Ракета“, и това се оказва от голяма полза в работата на НАМИ.
Първоначално институтът изработва макет на амфибия, при който подводните криле са поставени статично и не могат да бъдат направлявани. Резултатите от лабораторните изследвания са обнадеждаващи, като за най-ефективна е приета трикрилата схема, при която отпред има едно голямо крило-стабилизатор и още две малки, отстрани на задните колела.
Изработените в естествена големина стабилизатори са монтирани на опитния НАМИ-055, оборудван с двигател на Tatra с 90 к.с., като в сухопътно положение могат да се прибират ръчно върху палубата. Изпитанията на модернизирания прототип, който получава индекс НАМИ-055В, са проведени в устието на река Волга през 1963 г. Според руските автомобилни историци именно тогава за първи път в световната практика е изпробван успешно високопроходим автомобил, който може бързо да се придвижва по вода на подводни криле.
Машината, заедно с шофьор и трима пътници, е способна да се издигне на крилете си за 35 – 40 секунди и да достигне максимална скорост от близо 60 км/ч. По ред причини и най-вече финансови, разработката не достига до серийно производство, въпреки своите безспорни достойнства. Затова и прототипът е унищожен, а голяма част от техническата документация, както и в много други аналогични случаи, е изгубена безвъзвратно.
