2024
Преди няколко дни стана ясно, че Автомобилният музей в Белград е принуден да освободи помещенията, в които е разположен през последните близо три десетилетия, съобщи Сръбската федерация за исторически превозни средства.
Тъй като общинското управление на Белград не е осигурило нито временно, нито постоянно алтернативно пространство за тази експозиция, автомобилите и всички останали експонати, както и многобройните архивни документи и материали, които имат безценно национално и историческо значение, няма да бъдат достъпни за обществеността до второ нареждане. „Разпръсването на колекцията из Белград, в частни гаражи и на други места е неприемливо и ще представлява сериозна заплаха за нейното опазване“, се твърди в официалното становище на федерацията. „С този акт, Белград губи ценна част от историята си, както и от своя туристически и културен облик.“
В основата на Автомобилния музей, открит през 1995 г., стои частната колекция на Братислав Петкович. Експозицията е разположена в сградата на бившия Модерен гараж, който е построен още през 1929 г., и е един от върховете на техническата и архитектурна мисъл в онази епоха. Това е и първият специализиран универсален сервиз в центъра на града, който е проектиран от известния руски архитект Валерий Сташевски. Именно там са били съхранявани и поддържани автомобилите и мотоциклетите, взели участие в първото международно Гран при състезание на Балканите, проведено в Белград на 3 септември 1939 г.
Преобразуването на старата и дълго време неизползвана сграда от гараж в автомобилен музей е начинание, което изпълнява не само историческа, но и практическа функция, имайки предвид, че самата сграда олицетворява не малка част от автомобилната история на страната.
Сред 50-те возила в сбирката до неотдавна можеха да се видят наистина редки екземпляри, които също са неизменна част от зората на сръбския автомобилизъм, като Marot Gardon от 1897 г. и достолепния Rolls-Rоyce Silver Cloud от средата на 50-те, произведен в малко повече от 2000 екземпляра. Автомобилът е бил използван от Тито, и освен допълнителните четири светлини, поставени върху предната броя, той се различава от останалите свои събратя и по специфичния регистрационен номер “Yugoslavia 1”, изписан с бели букви върху тъмносин фон. Част от бившата експозиция са също и най-скъпите модели на Mercedes-Benz от следвоенната история на фирмата – кабрио-лимузината 300С от 1956 г., позната като „Аденауер“ и нейният наследник в йерархията 600 Pullman от 1964 г., както и два редки и особено скъпи спортни кабриолети на BMW – 327 от 1938 г. и 503 от 1956 г.
