2018
Автомобилът е резултат на втората индустриална революция, която трансформира ХХ век. Плод на съвместното приключение на човечеството и технологиите, в което е дадена свобода на творчеството и страстта, а автомобилът се превръща в катализатор на прогреса. Но инженерите и механиците не са единствените действащи лица, участие взема и широката публика, която през това столетие се трансформира от наблюдател в консуматор. За хората автомобилът моментално се превръща в страст. Ключова за тях е тръпката да наблюдават тези автомобили да минават покрай тях, машини, способни да се придвижват от един град до друг по-бързо от влака, който до този момент е водещ символ на техническия прогрес. Също така в действие влиза въображението, публиката вижда себе си зад волана в бъдеще, изживява тази нова любов към шофирането, новата мания да седне зад волана. И най-важното – новооткритата свобода, свободата да отидеш там, където пожелаеш, разбира се, с все по-висока скорост.
1898: Type A Voiturette
През 1898 автомобилите Renault са продукт на страстта. Всичко започва с младия инженер Луи Рено, човек, очарован от тези нови машини, които променят правилата на индивидуалното придвижване. В гаража на семейния имот в Булон сюр Сейн, близо до Париж, той създава свой собствен автомобил. Оптимист на 21-годишна възраст, Луи Рено проектира различен вид машина. Интуицията му го води към създаването на тръбно шаси, леко и стабилно, оборудвано с малък мотор De Dion с мощност от 1,75 к.с. Техническите му умения го насочват към въвеждането на иновативна трансмисия, черпейки идеи от многото открития по онова време. Той изоставя конвенционалния пренос на мощност посредством верига и ремък за тристепенна скоростна кутия и диференциал, като изобретява директна трансмисия, свързана към задната ос чрез колянов вал и два универсални шарнира. За времето си това решение е пробив, който води до конструирането на малък автомобил с внимателно контролирано тегло, отлично пригоден за малкия по мощност двигател. Ражда се Renault Type A Voiturette.
Идва времето изобретателят да продаде идеята и да сподели страстта. На Бъдни вечер на 1898 г. Луи Рено решава да потегли към Монмартър със своя Voiturette, минавайки по най-стръмната улица в Париж Rue Lepic, и успява. Мнозина зрители приветстват подвига му като победа както в спорта, така и в иновациите. Това събитие окончателно определя пътя за автомобилния производител Renault, тъй като изкачването на Rue Lepic води след себе си търсене: направени са поръчки за 12 автомобила, включително се изплаща капаро с цел гарантиране на производството им. Рено няма нито компания, нито завод, но те се произвеждат скоро след това, изигравайки ролята на трамплин към едно изключително индустриално приключение.
1961: Renault 4
Хората напускат провинцията в непознати, огромни мащаби, пренасяйки се в града. Но тези нови граждани не живеят в центровете на градовете – те избират новите градски квартали, които се разрастват до предградия. Оформя се нов свят, в който работещото население се сгъстява и се оформя нова средна класа. Предградието се превръща в нова жизнена среда – частично градска, частично провинциална, почти град извън града.
С отворения за идеи Пиер Драйфус начело на компанията Renault решава да изобрети нов универсален автомобил. Но универсалността не е достатъчна сама по себе си: автомобилът трябва да служи като работен инструмент от понеделник до петък, а в събота и неделя и през отпуската да се превърне в семеен автомобил за бягство. Следващото Renault олицетворява гъвкавостта – град и провинция, работни дни и уикенди, работа и ваканция, мъже и жени. Това става реалност през 1961 г. в лицето на Renault 4. Ражда се хечбек с равен под и пета врата, която да улеснява товаренето, с интериор, който може да се адаптира към всяка нужда: собствениците могат да превърнат семейния автомобил в такъв с широко предназначение или в малка кола, готова за ваканционно пътуване. Ражда се „автомобилът за живеене“.
1964: Renault 8 Gordini
Макар Renault да специализира в създаването на автомобили за хората, производителят не игнорира автомобилната страст, която движи определена част от клиентелата му, тези, които се занимават с преработване на своите автомобили чрез повишаване степента на сгъстяване или монтиране на спортни всмукателни колектори. Моделите Renault с почти плаха скромност изковават легенда около 4CV и Dauphine, които печелят рали „Монте Карло“ и рали „Корсика“. Автомобилите оставят не само наследство, те възпламеняват страстта на публиката.
За да задоволи по-младото поколение, през 1964 Renault изобретява Renault 8 Gordini. Малкият седан е преработен от специалиста Амеде Гордини, който изкарва 95 к.с. от стандартен двигател с работен обем 1100 куб. см. Цветът Bleu de France (френско синьо) е избран, за да се постигне уникален външен вид, който е подчертан от двете бели линии, дело на публициста Марк Пампузак и стилиста Гастон Юше. Ражда се една легенда, допълнително подсилена през 1966 г. с 1300-кубикова версия и отличителните четири фара.
Всичко в Gordini е страст, един малък бунтовник. Той въплъщава младото поколение, стремящо се към еманципация, за което свободата и скоростта са синоними, за което неконвенционалността се изразява в показност. Gordini привлича почитатели от по-малко елитен спорт, превръщайки се в колективна страст както за пилотите, така и за зрителите. Макар оригиналните планове да са за производството на само 1000 автомобила, Gordini привлича почти 12 600 клиенти въпреки цената си (близо до тази на два серийни модела Renault), с което се превръща в икона.
Продължете на следващата страница
