Петък, 16.00 часа. Пред централата на Renault-Nissan в София ме очаква моят електрически спътник за уикенда – Renault Zoe. „При сегашните температури пълният заряд на батерията ще ви стигне за около 120 км“, обясняват от пресслужбата на компанията. И действително иновативният „французин“ отчита оставащ пробег 122 км – за съжаление и при електромобилите официалните данни за консумацията нямат нищо общо с реалността, също както и при конвенционалните бензинови и дизелови. Според официалните проспекти Zoe трябва да изминава шампионските 240 км – но това не се случва във всекидневието. Тихо като призрак правя няколко кръгчета из София и оставям Zoe да нощува с оставащ пробег от около 80 км. Утре ще бъде ден за зареждане.
Събота, 10.00 часа.
Липсата на личен гараж ме отвежда до сервиза на мои приятели. Монтьорите веднага се скупчват около автомобила и започват да изследват техниката му. „Щом оттук се налива антифриз, значи има и двигател с вътрешно горене“, коментира един от майсторите. Но не – в действителност незамръзващата течност се използва за oхлаждане на електромотора, а Zoe не разчита на Range Extender за удължаване на пробега. Това е електромобил за защитници на околната среда. Време е да потекат електрони: изваждам зарядното устройство от чантата в багажника и мушвам кабела в гнездото, скрито под емблемата. Включваме кабела в контакта и очакваме буквичките Z.E. (от zero emissions – б.пр. „нулеви емисии“) да светнат в син цвят – това е сигнал, че зареждането е успешно. Диодите обаче мигат ту в синьо, ту в червено, а на дисплея на арматурното табло излиза надпис Check connection. Пробваме и с друг контакт, но Zoe отново отказва да приема електрони. За щастие дилърството на „Омникар“ в София работи и в събота, а там със сигурност ще ми дадат ток – в новия смисъл на този израз. И двете места за електромобили са свободни и аз веднага свързвам моето Renault към мощната зарядна станция (11 кВт). Симпатичната дама от рецепцията активира станцията със специална карта и само след около час Zoe е възстановило пълния капацитет на батериите си. Вече ще мога да шофирам по-спокойно и няма да ми се налага да изключвам парното, за да знам, че ще имам достатъчно оставащи километри.

Интериор на лишенията? Нищо подобно – електрическото Renault е изпипано и стилно, а купето е просторно. За парното се грижи топлинна помпа, която може да подгрява предварително купето по подобие на стационарен отоплител
Неделя, 0.00 часа.
Zoe неволно се превръща в транспортьор на цяла развеселена компания – от Бояна до Горубляне и обратно. „Забравил си да запалиш мотора“, майтапят се зевзеците с мен, въпреки че много добре знаят, че батериите са разположени някъде под задните им части, в дъното на автомобила. Със своите 88 к.с. и 220 Нм (достъпни почти мигновено) Zoe не се затруднява с товара си, а високата каросерия осигурява достатъчно място за главите. При това електромобилът се държи съвсем прилично най-вече благодарение на ниския център на тежестта.
Неделя, 15.30 часа.
Втори опит за зареждане в обикновен гараж – за съжаление Zoe отново отказва да напълни батериите си. Спасява ни зарядната станция в мол „България“. Тя е значително по-бавна от тази на „Омникар“ – защото тук зареждането става посредством обикновен контакт. Докато Zoe се зарежда, откривам доста добри коледни промоции – така Renault си тръгва с повече заряд за утрешния ден, а аз – с пълни торби. Какво пък, бяха точно дните преди Коледа…
Становището на Renault за зареждането
Новото зарядно тип „хамелеон“, което използва Renault Zoe, разширява възможностите за зареждане от различни видове станции. В същото време функционирането на зарядното предявява изисквания (общо състояние на мрежата, свръзки, импеданс, амплитуда, честота и др.) към електрическата мрежа на конкретната сграда (само в случаите при зареждане от битов контакт). Това изискване гарантира бърз и качествен заряд на една батерия с голям капацитет (22 кВтч).
Пробег 240 км
Мощност 88 к.с.
Цена от 57 990 лв.
Зареждане за 1 час*
Извод
Zoe е градски автомобил от бъдещето – достатъчно комфортен и зрял, за да се превърне в превозно средство за всеки ден. При наличие на подходяща инфраструктура и правителствени стимули модели като този трябва да станат масови в големите градове. Основната пречка за успеха му би била високата цена – близо три пъти колкото тази на базово бензиново Clio.