2021
Политическите възгледи на Кремъл за концепцията на масовия съветски автомобил преминават през няколко еволюционни етапа. Този, който се отличава с най-радикалните промени в стилово, количествено и качествено отношение, без съмнение е касае производството на ВАЗ, но най-интересният от тях определено е свързан с
“Москвич” 408 и истинските причини за неговото създаване.
Епохата на Кенеди и Хрушчов е белязана от оптимизъм и успокояване на двуполюсното политическо напрежение в световен мащаб (с малки “изключения” като например Карибската криза). След години на антагонизъм двете супер-сили си подават ръка, културните различия и огромната разлика в жизнения стандарт вече не са повод за конфронтация, а взаимоотношенията на всички нива донякъде възвръщат своя делови и по-човешки облик. Един от емблематичните акценти на тази позитивна политическа промяна е Американската промишлена изложба в московския парк Соколники през 1959 г. Някои от твърдолинейните функционери я определят като идеологическа диверсия, а редовият съветски гражданин преживява безпрецедентен културен шок от физическото съприкосновение с плодовете на “упадъчния” капитализъм. За съветските автомобилни дизайнери и конструктори обаче изложбата е забележително събитие, поради рядката възможност да се запознаят на живо с последните новости на американското автомобилостроене. За самия Хрушчов и неговите поддръжници подобна “шокова терапия” би трябвало да предизвика здравословен, стимулиращ и много ползотворен ефект във всички сфери на съветската икономика. Що се отнася до автомобилната промишленост, посланията на държавния глава са изтълкувани съвсем правилно.
Разработката на “Москвич” 408 започва през 1959 г. от екип, ръководен от главния дизайнер Б. С. Иванов. Специално внимание в процеса на проектиране е отделено на дизайна и най-вече на екстериора, тъй като към този момент автомобилът вече е технически еволюирал. Между 1961 и 1963 г. са изработени четири различни на външен вид действащи прототипа, с които са проведени и първите изпитания. Първите серийни образци са произведени през септември 1964 г.
По отношение на механиката “Москвич” 408 не се отличава с особени нововъведения. Много от техническите решения в неговата конструкция са наследени от серията 407 и най-вече от преходния модел 403, в това число: познатият двигател с висящи клапани (но вече оборудван с нов двукамерен карбуратор К-126П), четиристепенната предавателна кутия със скоростен лост на кормилната колона, предното окачване, автоматично регулиращите се спирачки и т. н. Тези възли са били разработени сравнително скоро и са подлагани на постоянно усъвършенстване, така че да отговорят доколкото е било възможно на тогавашното техническо ниво.
Благодарение на “Москвич” 408, експортната политика на съветския автопром е поставена на нови релси и до голяма степен оправдава очакванията на политици и икономисти. За времето си автомобилът наистина изглежда добре, въпреки че дизайнерските похвати, характерни на художествения размах на Детройт (като оформлението на радиаторната решетка и интегрираните в нея четири фара, загатнатите “перки” на задните калници и силно извитите панорамни стъкла) са вместени в по-компактна четириметрова каросерия.
Истината е, че принудително възприетата практика за постепенно обновяване на продуктовия асортимент, възприета от МЗМА, продължава да оказва своя неблагоприятен ефект и през следващите десетилетия. Актуалният в средата на 60-те години модел започва бързо да остарява и въпреки направените върху старата каросерия частични модернизации, интересът към него на чуждестранните и особено на западните пазари бързо затихва. Другото най-уязвимо място в цялостната концепция на автомобила е слабият и технически несъвършен двигател. Сполучливият за епохата на 60-те години модел за пореден път показва, че съветските автомобилни конструктори са способни да създадат качествено и атрактивно изделие, когато имат възможност за изява и добра финансови основа. В условията на централизирана икономика обаче, случаи като “Москвич” 408 си остават едно щастливо изключение, белязано от полъха на политическото разведряване в началото на 60-те години, но нищо повече от това…
