В периода 1955 – 1957 г. у нас са продадени първите след войната 470 частни леки коли, преобладаващата част от които пристигат от СССР. През 1958 г. вносът на съветски автомобили в България започва постепенно да се увеличава, като до 1963 г., годишните доставки от СССР вече се движат в рамките на 3-4 хиляди леки автомобила. Основните количества от тях са „Москвич“, който е и най-масовият автомобил на българския базар в годините на комунистическо управление. Пазарната цена на първите серии от модела 402, пуснати за продажба в ЦУМ през пролетта на 1957 г., е 25 хиляди лева, през 1960 г. (когато на негово място идва модернизираният вариант 407) тя пада на 23-хиляди, а година по-късно отново е увеличена до 26 хиляди лева.
Работата по първия модерен „Москвич“ с триобемна понтонна каросерия и оригинален съветски дизайн (различен от копието на Opel Kadett) започва още през 1950 г. Водещ конструктор на проекта е главният инженер на завода Александър Андронов, като от предходния модел 401 са запазени само двигателят, скоростната кутия и редуктора на задния мост, които са основно модифицирани. Както често се случва обаче, първата фаза от производството на принципно новите модели винаги е свързана с усложнения, производствени дефекти или недоработки. Ранните серии на модела показват преразход на гориво, отличават се с некачествени заварки, незадоволително антикорозионно покритие, както и лошо уплътнение на вратите, в резултат на което в купето проникват прах и вода. Проблеми има и с изделията от повечето поддоставчици, като например Ленинградския карбураторен завод (ЛКЗ), който дълго време не успява да постигне задоволително качество на произвежданите специално за новия за „Москвич“ карбуратори К-44. Несполучливи се оказват и първоначално използваните 15-цолови гуми, при които само след 12-хиляди километра протекторът се износва напълно.
Салонът и предното стъкло имат собствено отопление, а на арматурното табло е монтиран малък радиоприемник, като част от стандартното оборудване (нещо което в онези години е рядкост дори при западните автомобили от същия клас).
„Москвич“ 402 се отличава с изцяло ново независимо предно окачване с двойни напречни носачи, барабанни спирачки с „плаващи“ апарати, 12-волтова електроинсталация на мястото на 6-волтовата при стария модел, както и телескопични амортисьори (за първи път в съветското автомобилостроене).
Може би най-големият технически компромис в конструкцията на „Москвич“ 402 е запазването на стария двигател на М-401 със стоящи клапани. Заплануваното още в началото на 50-те години производство на изцяло нов двигател с висящи клапани, алуминиев блок и полусферични горивни камери (проект „406“) не е реализирано поради недостиг на средства. Тогава е взето решение на базата на стария двигател да бъде създаден нов агрегат с висящи клапани и вътрешнозаводско обозначение „407“. С цел максимално ограничаване на производствените разходи, при него е запазена старата компановка (в това число основната конструкция на блока и разстоянието между осите на цилиндрите, което остава същото както при Kadett, респективно „Москвич“ 401), като работният обем е увеличен до 1358 куб.см., а мощността е повишена до 45 к.с. Изцяло новата глава с висящи клапани е изработена от алуминий.
Серийното производство на този модернизиран вариант започва през януари 1958 г., като „Москвич“ 407. През декември следващата година старата тристепенна предавателна кутия е заменена с четиристепенна със скоростен лост на кормилната колона, като втора, трета и четвърта предавка са синхронизирани.
През януари 1960 г. радиаторната решетка модернизирана във вид на мрежовиден релеф, а задните светлини вече са с три, вместо с два сектора.
В този вид „Москвич“ 407 се продава сравнително успешно и в някои западноевропейски държави като Франция, Англия и скандинавските страни. През 60-те години е създаден монтажен филиал в Белгия, в който се сглобяват комплекти, доставяни от СССР, и продавани на местния пазар под името Scaldia.
