В началото на 30-те години амбициозният американски дизайнер и архитект Ричард Бъкминстър Фулър, разработва цялостна инфраструктурна среда на един утопичен град на бъдещето, в който освен всичко останало би трябвало да се движат и странни триколесни автомобили, наподобяващи екзотични морски обитатели. Возилата, проектирани от Фулър, носят името Dymaxion, и също както останалите компоненти от неговия грандиозен проект, са доведени до ниво на действащ прототип, под чиято ексцентрична външност се крият и редица авангардни технически решения.

Предварителната подготовка по цялостния проект Dymaxion (който включва строежа и обзавеждането на футуристични сгради, оформление на околната среда, създаване на модерни летателни апарати с реактивен двигател и т.н.) започва през януари 1933 г., когато един приятел на Фулър го финансира със сума от няколко хиляди долара. Парите обаче са били достатъчни само за реализирането на един от заплануваните проекти и Фулър решава да ги инвестира в създаването на футуристичния автомобил.

Въпреки че е постигната забележителна максимална скорост от близо 200 км/ч и като цяло поведението на автомобила е добро, се оказва, че всеки опит за завиване при висока скорост довежда до добре познатия на мотоциклетистите “смъртоносен резонанс” – силно вибриране на кормилото, което прави превозното средство напълно неуправляемо. За да се неутрализира този проблем, шасито е основно преработено, така че завиващото задно колело да остава вертикално спрямо пътя при всяко положение. След като са направени всички необходими корекции, започва работата по изработване на каросерията.

През октомври 1933 г. Dymaxion е транспортиран до Чикаго за откриването на Световното изложение. Автомобилът се превръща в истинска сензация, но не след дълго позитивните оценки отстъпват на порой от остри негативни реакции като резултат от тежката катастрофа, предизвикана от Dymaxion на 27 октомври 1933 г., при която загиват двама от пътниците в автомобила.

Скоро след привършване на работата върху втория Dymaxion с Ричард Бъкминстър Фулър се свързва известния диригент Леополд Стоковски, който иска да поръча за себе си една специална версия на автомобила, боядисана в диамантено зелено. След откриването на поредното Световно изложение в Чикаго през 1934 г. автомобилът на Стоковски е изложен на видно място пред така наречената Кристална къща, проектирана също от Фулър. Той е бил снабден с перископ, който е замествал огледалото за обратно виждане, както и с допълнителна вертикална “перка” в задната част, която е трябвало да осигури по-голяма стабилност

През 1943 г. при пожар е унищожен първият прототип, който по това време се намира в гаража на Американското бюро по стандартизация във Вашингтон. Една година по-късно автомобилът на Стоковски е продаден на Арч Бътс от Уичита, щата Канзас, който от своя страна го препродава на местен фермер. След  време, когато започва издирването му, се оказва, че още в годините на Корейската война той е бил нарязан за скраб.