2021
Постигането на абсолютен рекорд за скорост по суша размътва съзнанието и нажежава страстите на пилоти и конструктори още от зората на автомобилизма. В името на победата се влагат огромни средства, най-модерните за съответната епоха технологии и разбира се, граничеща с безумието самоотверженост.
Хронологичиски погледнато обаче, в борбата за скорост има един преломен момент, който разграничава пионерските години на самоубийствения идеализъм от времето на професионализма. Първият рекорден автомобил, чиято форма е разработена по чисто научен път, е създаден от британската фирма Sunbeam. Той е конструиран под ръководството главния инженер Луи Коателен и дори е изпитван в авиационен аеродинамичен тунел. Активно участие в този проект има и младият британски инженер, капитан Джек Ървинг, станал популярен с множество успешни проекти на високоскоростни автомобили. Погледната в профил, алуминиевата каросерия на болида следва формата на самолетно крило. Шофьорът се намира в централната част на гигантското туловище, скрит зад преден и заден обтекател. Пред и зад него са разположени два 12-цилиндрови авиационни двигателя Metabell.
Първите изпитания на Mystery “S”, както впрочем е неговото официално название, започват през март 1927 г. на Дейтона бийч във Флорида, а часът на истината настъпва на 29 март. Тогава около скоростната отсечка, където би трябвало да бъде подобрен тогавашния световен рекорд се събират повече от 30 000 души. В началото и края на правата, на разстояние 1609 м, или една английска миля са опънати медни проводници, свързани със специални електрически хронометри. Било е напълно достатъчно гумите да докоснат жиците, за да се получи максимално точно отмерване на времето.
Пилот-изпитател на “чудовището”, обладано от 1000 к. с., е майор Хенри Сигрейв. Според изискванията той трябва да премине по трасето по един път в двете посоки. При първия опит спирачките на яркочервената “хала” отказват и тя се врязва с огромна скорост в океана. След кратка техническа намеса Тайнственият “S”е готов за реванш. Когато съдийската комисия отчита крайния резултат, всички са потресени, включително и самите създатели на машината. Контролната отсечка е “пометена”със средна скорост 327,959 км/ч, което многократно надхвърля всички очаквания. Оказва се, че майорът без да иска е прехвърлил и недостъпната граница от 200 мили в час, с което неговия рекорд фактически става двоен.
Ето до какво води научният подход, дори и в случаите, когато здравият разум остава далеч на заден план.
В началото на 1930 г. този грандиозен успех е отразен по един подобаващ начин и от българското списание „Автомобилист“. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на тази статия в нейния автентичен вид.
