Милчо Младенов-Хинди: забравеният герой

2002
2019

За него то е по-силно от европейското, защото е отворено и освен звездите на Стария континент в него участват и много силни спортисти от други държави. През първия сезон Милчо и неговият балансьор Петър Илиев стигат до 17-а позиция, а през 1993 дори до 7-а в крайното класиране и шампиони при тимовете заедно колегата им Клаус Цимерман.

Наистина е жалко, че човек с толкова много успехи в моторните спортове, собственик на един от малкото български рекорди, записани в „Гинес“, днес тъне в тотална забрава. Но за щастие ентусиазмът на Милчо Младенов не стихва. Въпреки нелекото си ежедневие, тежката работа далеч от моторните спортове в дълбоката провинция, той няма намерение да загърбва завидния си опит. Желанието му е да се включи активно в обучението на младите хора, защото самонадеяността, прекаленото самочувствие и най-вече липсата на опит водят до чудовищни катастрофи и ненужни жертви на пътя. Грехота е да не използваме уменията и ентусиазма на хора като Милчо Младенов, които десетилетия са се доказвали като експерти в изключително трудни условия и сред свирепата международна конкуренция.

Особено днес, когато интересът към мотоциклетите в България се засилва най-вече при младите хора, е нужно да се обръща още повече внимание на тренировките, на превенцията, да се предава на аматьорите безценният опит на професионалистите, натрупан не на последно място при моторните спортове. Неслучайно Милчо Младенов-Хинди е един от радетелите и активно включили се ентусиасти, които започват сами да обновяват занемарената писта за мотокрос в Белоградчик.

Но този шампион може и иска повече! Той ни най-малко не мисли да се пенсионира, и то не само защото със символичната сума едва ли ще може да посреща скромните си нужди. Хинди иска да ни помага, за да бъдем по-добри и по-сигурни на пътя! А той има какво да ни каже!

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин