2024
Високотехнологичните за времето си играчки на предвоенна Германия нямат аналог. Може би най-популярните от тях, както тогава, така и сега, са миниатюрните превозни средства от най-различни марки и модели, оборудвани с всевъзможни приспособления и системи за задвижване. Те са търсени и харесвани навсякъде по света, а част от тях дори се произвеждат по лиценз, включително и от водещи индустриални държави в Европа и Америка. В този смисъл СССР също не прави изключение. В резултат от добрите отношения с Третия райх, още през 30-те години там е усвоено производството на редица изделия, част от които са просто копия, но има и такива, които са направени на базата на официално закупен лиценз. До момента обаче все още не може да се каже със сигурност към коя от двете категории принадлежат първите механични автомобилчета, чието производство в СССР започва по същото време.
През първата половина на миналия век механичните колички със завиващи колела, отварящи се капаци и врати и светещи фарове са достояние само на децата от най-заможните семейства, каквито в Съветския съюз от онези години практически няма (или поне не официално). Малко известна подробност е, че въпреки сложната и противоречива предвоенна епоха, свързана с хроничен недостиг на средства, в СССР все пак функционират и няколко малки манифактурни цеха за детски играчки. Сред тях е и най-известното специализирано предприятие „Точприбор“, създадено в началото на 30-те години в Таганрог. Доколкото е известно, първоначално там се изработват различни видове часовници, компаси и барометри, като паралелно с тях е усвоено и ограниченото като тираж производство на различни метални играчки. През 1934 г. предприятието е преименувано на „Завод за точни уреди и механични играчки Горместпром“.
Най-големият хит в продукцията на „Точприбор“ е механичното автомобилче. То представлява аналог на оригиналната играчка, наречена „1001 Patent car“, която се произвежда от германската фирма Schuco между 1936 и 1952 г.
„Успехът на тази играчка беше толкова голям че още през първата година от нейното производство тиражът ѝ достигна един милион броя. Млади и стари от всички краища на света бяха силно заинтригувани от малките колички на Schuco, които се изкупуваха незабавно от специализираните магазини за играчки“, пише списание „Советская игрушка“ в своя брой 3 от 1936 г.
Таганрог се присъединява към Schuco-манията през 1938 г., като до 1941 г. изработва десетки хиляди копия на този модел, и въпреки че нивото на изпълнението е далеч под това на „1001 Patent car“, търсенето е много голямо. Производството е възобновено през 1950 г., като през следващите няколко години продължава под името „Механическая игрушка Автомобиль“.
Интересът към тази играчка се дължи на една специфична особеност от нейната конструкция. След като се навие пружинката и колата се пусне в движение на масата, тя не пада стигайки до ръба, а благодарение на „тайното“ пето колело завива и се връща обратно. При среща с някакво препятствие като книга, лампа или друг предмет има свойството да го заобикаля. Ако колата се постави върху ограничена площ, например книга, където мястото за движение е съвсем малко, тя започва да се движи в кръг без да излиза от полето. Днес тези възможности едва ли биха заинтригували някое дете, но в средата на миналия век са нещо наистина впечатляващо.
