2024
Скоро след световната си премиера на 12 април 1979 г. „Лудият Макс“ се превръща в истинска сензация не само в родната си Австралия, но и в САЩ. Неговата реализация обаче не минава без участието на американски капитали и сериозно консултантско участие от страна на Холивуд при организирането и заснемането на каскадите. Изгряващата звезда Мел Гибсън (тогава само на 23 години) също е роден в САЩ, макар че в края на 60-те години семейството му се премества в Австралия. Всички тези асоциации навеждат стотиците жадни за зрелища фенове на логичното предположение, че и ефектните машини в „Лудия Макс“ също са произведени отвъд океана, но истината е, че техният произход е много по-екзотичен.
През 1976 г., когато започва предварителната подготовка по филма, неговите създатели Брайън Кенеди (продуцент) и Джордж Милър (режисьор) започват да издирват подходящи автомобили, които след известни „козметични“ промени би трябвало да придобият достатъчно зловещ вид, олицетворяващ катастрофалната обреченост на близкото бъдеще. Решението се оказва по-лесно, отколкото изглежда. Те попадат на австралийския специалист по автомобилен тунинг Мъри Смит, който веднага е назначен в снимачния екип. Първият автомобил, върху който Мъри започва работа, е мрачният Interceptor (изтребител), с чиято помощ Мел Гибсън изтребва хищната рокерска банда през последния половин час от филма. Преработената за целта кола всъщност е сериен Ford Falcon XB Hardtop GT от 1973 г., който първоначално е боядисан в бяло. Въпреки своята родствена връзка с американския оригинал, това е изцяло австралийски спортен модел, който през първите години от производството си дори не се експортира в чужбина.
В началната сцена на филма, полицаите преследват един от собствените си автомобили, откраднат от така наречения Nightrider (Нощния ездач). Това е сериен австралийски Holden Monaro от началото на 70-те. Другият запомнящ се автомобил е полицейският Big Bopper, който претърпява всевъзможни мъчения в началните сцени от филма. В действителност яркожълтият „преследвач“ е преработен (също австралийски) Ford Falcon XB Sedan с двигател V8. Преди да бъде откупен за снимките, той наистина изпълнява полицейска функция в един от участъците на град Виктория. Интересна подробност от епизода с Big Bopper е и фактът, че микробусът, в който се забива полицейската кола, е личното превозно средство на режисьора Джордж Милър. Той се съгласява да го „принесе в жертва“, поради изключително ниския бюджет на филма и липсата на достатъчно автомобили за каскадите.
Недостигът на средства е и основната причина, поради която не са заснети около 20% от предварително заплануваните „блъсканици“. Оказва се обаче, че този проблем си има и своята добра страна – през 1998 г. „Лудия Макс“ влиза в книгата „Гинес“ като филма с най-голяма разлика между вложени средства и реализирана чиста печалба, които са съответно 400 000 спрямо 100 000 000 долара.
