„Луда надпревара“: накрая оцеляха само AUTO BILD и Fiat Brava (ГАЛЕРИЯ)

Денят не започва обещаващо: вали като из ведро и съм подгизнал. Междувременно необузданият ми „главен механик“ Ники (18) решава да започне да кърти стъклата на „бегачката“ – Mazda 323 от средата на 90-те, която едвам пали и не може да поддържа обороти на празен ход. А споменах ли, че няма и акумулатор? „Спокойно, ще вземем от другите коли, които ще отпаднат“, успокоява ме един от организаторите. Ники обаче не ме успокоява: от показалеца му започва да тече кръв – като антифриз от спукан радиатор! Малкият дивак толкова амбицирано е тръгнал да троши стъклата, че е забравил предпазните си ръкавици, които му бях подготвил… Раната изглежда дълбока – готов съм да се откажа от битката и да водя Ники в „Пирогов“ – а в чакането ще му изнеса дълга лекция по безопасност на труда. Медицинската сестра в линейката на място обаче ме успокоява, че положението не било толкова страшно – а и юнакът се съпротивлява за болницата.

Битка със Зайо Байо

С верните приятели (механици): Любо (на покрива) и Ники. В калта няма дрескод!

ОК, оставаме – само че „японската сила“ явно е напуснала нашата 323-ка със „зъби“ вместо калници – трошката постоянно гасне. Получавам заместващ автомобил в лицето на Fiat Brava. За разлика от Mazda-та, в която пробивите от корозия са с диаметър на пробойна от торпедо, „италианката“ изобщо не е атакувана от „кафявата чума“. Всяка от колите е оформена като герой – а името на Brava-та е Purple Diamond. Решавам да следвам проста стратегия, заради която публиката на поляната в столичния жк Люлин вероятно няма да ме хареса: а именно – да избягвам ударите и да пазя особено много предната част на автомобила. Боби Турбото ме вика за квалификационния кръг, където освен мен има още 4 коли. Колегата от TG Наско Марков ме атакува със „Зайо Байо“ – розова Mazda 121 (модел 1991) с ушички на покрива и езиче пред радиатора. Следва челен удар, при който миглите на Purple Diamond над отворите за фаровете се свиват. Да му се не види, беше кратко – Fiat-ът отказва да запали и оставам на място. На края на всеки „рунд“ моите помощници – Любо и контузеният Ники, имат право да проверят автомобила и да ми помогнат да продължа. Сега проблемът се оказва съвсем лек: клемата на акумулатора се е измъкнала. В рамките на двете минути приятелите ми успяват да „съживят“ Brava-та и отново съм в битката. Тя обаче приключва бързо – според регламента при останали две коли на ход – в случая моята и Citroen-ът на Jim Auto, серията се прекратява. Зайо Байо и още един Fiat като моя – с рога отпред, отказват да запалят. Класирам се за финала, ура!

Mazda-та, първоначално определена от организаторите за AUTO BILD България, ни предаде

ZX-ът едвам напуска поляната и механиците започват люта битка: ръждясалият рог след удар е изместен и един от ремъците да се движи: започва яко млатене с чукове от различен калибър. Ники и Любо почти нямат работа по моята кола, от която абсолютно нищо не тече, а двигателят „пали“ (почти) като в първия ден след излизането си от завода. Верният ми приятел Доби влиза в ролята на стратег на отбора – още от първия момент той ми дава идеята за дефанзивно участие, а сега внимателно оглежда колите на конкуренцията, които стигат до финала. „Citroen-ът е почти „свършил“, Mercedes-ът на Жокера също пуши“, докладва ми той. За моите хора радостта от преодоляването на квалификацията се оказва толкова голяма, че те решават да поскачат по покрива ми – и го огъват заедно със защитната греда, която после едвам изправям! Дивашка работа… Повече щети от тези в мелето причини приятелският огън.

Jim Auto нанася тежък удар по предницата на нашия автомобил

Телескопичният товарач изнася „труповете“ отстрани: арената вече е чиста за голямата битка, в която оставаме акробатът Жокера с Mercedes C-клас (с криво предно колело), здравенякът Mafia с Nissan Primera, Jim Auto с „реанимирания“ ZX, Nemo (Ford Fiesta с „хриле“ на вратите) и Margel (Renault Laguna с джанта на покрива). Отново гледам да не се набутвам „между шамарите“ – но последователни атаки от Jim Auto и Nemo карат Fiat-а да угасне. Изнервен, започвам да се клатя в колата (нямам право да излизам) с надеждата да наместя клемите – за момент лампите на таблото светват, но така и не успявам да стартирам мотора. За щастие има време за сервиз и почвам да крещя на Любо и Ники да не се занимават с огънатите калници, а да закрепят акумулатора. Двете минути са им достатъчни – отново сме в играта! А останалите? Другите трошки не искат да помръднат, единствено Benz-ът на Жокера отказва да се предаде – задните му гуми отчаяно копаят в калта. Решавам да го довърша и засилвам колата на заден ход и по няколко пъти удрям него и ZX-а: така, да си знаят… Моят Fiat е последният автомобил, останал в движение – и вече сигурен победител. Чувам как водещият Боби Турбото отброява времето до края… 10, 9, 8, 7… и честита победа! Brava (каквато имам още от 2008 г. и вече съм отстъпил на брат си Анди) за пореден път не ме предаде – както и верните ми механици или по-точно: приятели!

Днес „Луда надпревара“ продължава – с подготвени от участниците „екстремни“ автомобили. Ние също ще се включим, но поради липсата на подобрения по нашия автомобил не очакваме успех в „тежката категория“.