2017
Помощ, потъваме, водоотливната помпа отказа! „Матрос Ян Хорн изпада в паника. Нима това ще ни се случи? Нима сега един тон съветско автомобилостроително изкуство ще потъне в реката? Напълно е възможно, защото бордовете на нашия ЛуАЗ 967, година на производство 1974, са твърде ниски за малките вълни около нас. Водата прелива през борда, вълна след вълна. Всъщност малката водоотливна помпа под предния капак трябваше да се е включила и да започне да изхвърля водата извън корпуса. Но нищо не се случва, електродвигателят не се върти, помпата не изпомпва – а нивото на водата в автомобила се покачва все повече, поради което нашето возило вече опасно се наклонява. За щастие колегата Ян Хорн е квалифициран автомеханик и изявява желание да провери точно какъв е проблемът. Той внимателно се прехвърля напред, отваря капака на двигателя и открива проблема в електрическата инсталация. В последния момент помпата заработва. Ние едва се крепим на повърхността на водата.
Водачът седи по средата, отляво и отдясноима място за две носилки с ранени.
Въпреки това решаваме да се върнем на брега, защото слабата помпа трудно се справя с нахлулата речна вода. Включваме на по-висока предавка и ускоряваме. Благодарение на двойното задвижване и блокирания диференциал на задната ос нашата лодка развива скорост 3 километра в час. За щастие течението ни удря в гърба и с негова помощ стигаме до брега, където гумите с груб профил се вкопчват в калта и ни измъкват на сушата. Успяхме! С изключение на малките грешки в управлението и ненадеждната водоотливна помпа машината и екипажът се бориха смело. Действително произвежданите навремето в украинския град Луцк за армиите на Варшавския договор ЛуАЗ не са конструирани за любители-капитани. Както и за дълги разходки по вода.
Даже и една относително спокойна река може да бъде опасна за ЛуАЗ. Ниските бордове са слаба защита даже и от малки вълни.
Войникът зад волана е можел да управлява ЛуАЗ дори и легнал. Предназначението на тази машина е чисто военно и строго специфично. Като „транспортно средство за ранени“ задачата на ЛуАЗ е била да извежда ранените от бойното поле. Вляво и вдясно от водача, който седи на обикновена седалка по средата, може да бъдат закрепени две носилки. За придружаващия санитар е предвидена сгъваема седалка. Особено чудновато – за да може водачът да изпълни задачата си и под вражески обстрел, има възможност кормилната колона да се сгъва надолу. Така возилото може да се управлява в легнало положение и да се избегнат попаденията от вражески куршуми. Това все още не сме го пробвали.
Не по-малко чудновато – лебедката отпред не е предвидена за изтегляне на самия ЛуАЗ, с нейна помощ ранените се евакуират от опасните зони на военни деиствия. Съветската армия решава да конструира и произвежда такава машина по време на Корейската война (1950- 1953 г.), когато конвенционално конструираният високопроходим армейски автомобил ГАЗ 69 в много ситуации се оказал твърде голям, тежък и непохватен. Отговорните другари решили, че на Съветската армия допълнително е необходим един по-лек, високопроходим и плуващ автомобил, който да се използва за спасяване на ранени и същевременно да може да се хвърля с парашут. Първият прототип е готов през 1958 г. и е имал пластмасова каросерия, която обаче се оказала твърде нестабилна.
