Лимузини от 80-те с 6-цилиндров мотор: Mercedes 250 (W123, 1984 г.)


30
ное.
2018

В края на 70-те и началото на 80-те хората (на Запад) възнаграждаваха себе си след професионален успех със седан с 6-цилиндров двигател. Малък лукс на колела, под формата на автомобил от горния среден клас, но с копринено мек двигател. 6-цилиндровите седани от онова време предлагат усещане за уют и сигурност. И за разлика от тогава, сега те се предлагат на съвсем постижими цени.

Когато серия W 123 се появява на пазара през 1976 г., 6-цилиндровият агрегат в 250 е единственият действително нов двигател. През 1984, когато е произведен тестовият ни 250, „екологичен автомобил“ е словосъчетанието на годината. Лакомите 6-цилиндрови модели с карбуратор обаче не влизат в това обозначение (12 до 15 литра гориво на 100 километра) – те с изчезващ вид.

Четиристепенната автоматична трансмисия превключва рано и мудно. Въпреки това с оглед на динамичните характеристики Mercedes се класира в предната половина. За достигане на 100 км/ч са необходими 12,6 секунди, а максималната скорост е 185 км/ч.

От 1982 г. управлението работи серийно със сервоподпомагане, но запазва дифузността си в средно положение. 123 се справя мудно с динамични упражнения като лосов тест и слалом, но все пак винаги поддържа сигурно курса.

Силните страни на този двигател са култивираният звук и спокойната работа без вибрации в диапазона на високите обороти. M 123 се справя по-добре с тези две неща в сравнение с оборудвания с два разпределителни вала M 110 от 280. Все пак му липсва устрем при ускорение, като в добавка двигателят е лаком. След увеличаването на мощността от 129 на 140 к.с. през есента на 1979 250 изглежда достатъчно моторизиран.

Дискретна поява: единствено обозначението на задния капак издава 6-цилиндровия мотор. Хромираните лайстни под задните светлини са част от оборудването на топмоделите 280 и 280 E.

 

Отвътре този Benz е може би най-тихият. „Спокойствието, което Ви помага да оставите стреса извън автомобила“ не е било празно обещание за 250. За повече уют в кокпита от 1982 г. се грижат дървените лайстни. Отзад има по-малко пространство за коленете, но ве пак повече място за главите на пасажерите в сравнение с конкуренцията. Подглавниците за задните седалки струват 205 германски марки, а предният подлакътник – 216 марки.

Серийно оборудване: лакирани в цвета на автомобила тасове както при предшественика /8. Високият разход на гориво малко намалява добрата пригодност за ежедневието на 250; ако изминавате много километри, по-добре се насочете към 230 E.

Цялата серия страда от склонност към корозия, като най-засегнати са моделите, произвеждани до есента на 1979. Въпреки, че 123  сред най-популярните класики на Германия, вече има липси при предлагането на резервни части. Цената на модела в състояние 2 според Classic Data: 20 000 лв.

Извод на редактора на AUTO BILD Мартин Пуц: „Mercedes често е синоним на поддържана скука. като цяло моделът е най-последователно конструиран. Излъчващ спокойствие и солиден и уверен във всички дисциплини, моделът може би затова е предпочитан посланик на „добрите стари времена“, каквито се считат днес 80-те години.“

 

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >