В автопарка на руския цар Николай II имало над 60 автомобила: сред тях Rolls-Royce, Mercedes и руския „Руссо-Балт“. Ленин пък се е возил на Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost, но в интерес на истината, той не обичал лукса, ескортите и охраната и често давал автомобилите на детски градини. По-късно в автопарковете на „големците“ се появяват и марките Packard и Buick. СССР допреди 1930 г. нямал производство на лимузини, достойни за ръководителите на великата държава. Това било въпрос на престиж и затова „отгоре” дошла поръчка да се създаде голям, комфортен и представителен автомобил.
През 1932 г. в завода „Красный Путиловец“ започнало изучаването на американската лимузина Buick 30/32-90, която станала крайъгълен стълб в съветското „лимузиностроене“. Американците го наричат Series 80, а по-късно – Roadmaster. Двойникът на Buick бил наречен „Ленинград-1” и имал съветски 8-цилиндров двигател със 105 к.с. и 3-степенна скоростна кутия, както и голям салон с преграда, за да не се чува какво си говорят първите мъже на широката задна седалка. От „Л-1” били направени 5-6 прототипа, от които няма запазен нито един. Две бройки заминали в завода ЗИС – наследника на Московския автомобилен завод в полза на идеята за „съветска лимузина”. За целта били докарани оригинален Buick – основа за новия модел ЗИС-101. Дългогодишният директор на ЗИС И.А.Лихачев обиколил САЩ и Германия, за да изучава принципите на автомобилното производство. Неговото име носи впоследствие същият този завод – ЗИЛ. Той е в основата и на УАЗ и УралАЗ.
Решено било да се прави собствена каросерия за ЗИС-101. Проектирането на каросерията било поръчано на американската фирма Budd, която получила колосалната за онова време сума от $1,5 млн., при това без да има опит в тази дейност. Така през април 1935 г. бил направен опитен образец и показан на другарите Хрушчов, Сталин и др. OHV 8-цилиндров двигател с обем 5,7 л и 110 к.с. гарантирал максимална скорост 115 км/ч, комбиниран с 3-степенна скоростна кутия, вакумни усилватели на съединителя и спирачките, термостат, балансиращ вал, радио и отопление – все чудеса на техниката за онези години. Освен това окачване и кормилно управление от Packard, дистанционно регулируеми хидравлични амортисьори. Луксът се допълвал и от кожени седалки и дървени лайстни в салона. След 11-те бройки ръчна изработка ЗИС-101 бил качен на конвейер, който давал по 17 бр. на ден. По-късно се появила и версията кабриолет – ЗИС-102.
8752 бр. е тиражът на първата съветска лимузина. Нейни собственици станали предимно чиновници и само няколко обикновени граждани с особени заслуги. След войната по препоръка на завода при основен ремонт на ЗИС-101, ремонтните заводи им слагали двигатели от Studebaker US6, ГАЗ-51, ЗИС-110 и ЗИС-120.
След няколко години се появява и ЗИС-110, който при дължина от 6 м и тегло 2,5 т бил олицетворение за мощ и безопасност. 6-литровият V-образен двигател с мощност 140 к.с. ускорявал до 140 км/ч. Това е първият съветски автомобил с независимо окачване отпред и стабилизираши щанги отпред и отзад, както и с хидравлични спирачки и стъкла. Самият Йосиф Висарионович се придвижвал на такъв в нещо като бронирана капсула със 75мм стъкла, наречен ЗИС-115.
Модификациите на този уникален модел нямат край: за бърза помощ; за такси; кабриолети „фаетон” с електрически гюрук и стъкла; шинелно-сиви кабриолети специално за военни паради с вградени стойки, микрофони и предаватели за тях; „тритонни грамофони” , на които работил писателят Ю.Нагибин, както и радио в блокадния Ленинград през 1942 г. По време на световната си обиколка в София и Прага първият космонавт Ю.А.Гагарин приема овациите на посрещащите го хора изправен в кабрио ЗИС-110Б.
Наследникът, седемместният кораб вече носещ името ЗИЛ-111, бил пуснат през 1958 г., но за него и последвалите го модели и за страстите на другаря Л.И.Брежнев – в следващата част.