Легендата от Льо Ман Пиро: моторспортът губи ярките си личности

0905
2017

Как виждате бъдещето на автомобилния спорт в близките 10 години?

Труден въпрос. Аз обичам моторспорта и неговата история. Като високотехнологичен нашият спорт трябва да се адаптира към новите тенденции. Надявам се моторспортът да остане максимално близък до това, което е в момента – но няма как в бъдеще да не го свързваме с хибриди и електромобили. Проблемът днес е, че технологиите са много сложни и скъпи – и за да контролираме тяхното използване, ще бъдат нужни все по-сложни правила, особено във върховите форми на автомобилизъм. Вече не е толкова просто, както някога – да поставим лимит за работен обем и максимално тегло и да оставим инженерите да вършат работата си. Големият конфликт е как да успеем да наложим в максимална степен иновациите и да запазим традициите на спорта, да запазим съревнование между човека и машината и да не правим състезанията прекалено зависими от финансите.

Италианският пилот Емануеле Пиро дойде за първи път в България за представянето на ексклузивни спортни модели на Audi.

Има ли любим за Вас момент от историята Ви като пилот на Audi, който ще запомните завинаги?

Не обичам да категоризирам нещата и е много трудно да отговаря, когато ме попитат за любим филм, книга и т.н. Но определено един от най-хубавите ми моменти е подписването на договора с Audi, защото не можех да си представя, че ще имам толкова дълга кариера, все пак по онова време не бях толкова млад (бел.ред. Пиро напуска Формула 1 на 30). Тогава, през 1993 г., имах за цел да покажа на хората от Audi, че наистина искам да удължа кариерата си, а не просто, че искам да спечеля малко пари в нейния край. Тогава подписах договор за една година без да се интересувам от заплатата с единственото условие, че ако се представя добре, догодина ще ми дадат възможност за по-нататъшно развитие. Договорът беше за състезания с туристически автомобили, изобщо не съм подозирал, че ще стигна до „24 часа на Льо Ман“.

Пиро е сред хората, спечелили първата победа с дизелов автомобил на Льо Ман.

Вие сте част от екипажа, който отбелязва първата победа на „24 часа на Льо Ман“ с дизелов автомобил. В наши дни се говори за спирането на този тип мотори. Кога очаквате те да изчезнат?

Аз самият съм голям фен на дизеловите автомобили, личният ми също е такъв, А6 с 3-литров мотор с два турбокомпресора. По мое мнение в обществото няма достатъчно разбиране относно дизеловите мотори, но аз лично се надявам те да оцелеят по-дълго, защото са ефективни и приятни за каране. Разбира се, аз мога да имам каквато кола пожелая, но за „всекидневка“ определено предпочитам дизел.

Кои са били идолите Ви като дете?

Като малък това бяха Ники Лауда, Джеймс Хънт и Емерсън Фитипалди – героите на онова време. По-късно обаче разбрах, че моят истински идол се оказа Тацио Нуволари – за него прочетох цяла книга, свързана с живота му. Оттам запомних една фраза на италиански към Бог – Fosti con me nel pericolo e nella vittoria („Беше с мен и при опасността, и при победата.“), която слагах на гърба на шлема си в комбинация с изображение на кръст по време на цялата си кариера. Ако днес обаче като професионалист трябва да определя фаворитите си, това ще бъдат Марио Андрети и Емерсън Фитипалди, тъй като те имат дълга кариера и са се състезавали с много страст и отдаденост.

Първите си стъпки с Audi Пиро прави с 80 quattro

На кои състезатели от F1 днес симпатизирате?

На Даниел Рикиардо – защото харесвам хора, които демонстрират радостта си и които не крият емоциите си.

Значи ли това, че не харесвате Кими Райконен?

И да, и не. Смятам, че Райконен е уникален, специален пилот. Кими е много ценен за Формула 1, ярка личност – а такива ни липсват в днешно време. Една от причините затова е, че пресата обича да прави големи скандали от всяко нещо, което кажеш. От друга страна, всички очакват от теб да бъдеш политически коректен – и това често ти пречи да кажеш това, което наистина мислиш. Резултатът от всичко това е, че моторспортът губи ярките си личности, пилотите вече не се различават толкова много един от друг, между тях я няма онази пъстрота, която аз толкова харесвам.

Емануеле Пиро e роден през 1962 година в Рим той от малък открива страстта си към автомобилите. Както казва за самия себе си „Аз съм роден с любовта си към автомобилния спорт“. На 9-годишна възраст намира един изоставен Fiat, който боядисва и прави годен за употреба, и така започва всичко. На 19 спортният директор на Lancia Чезаре Фиорио го кани в тима на марката за 24-те часа на Дайтона и Емануеле Пиро завършва с екипа си пети. Тази победа е последвана веднага от ангажимент за Льо Ман.

Кариерата му преминава през много състезания, включително и Формула 1, където е трети пилот в супер тима McLaren през 1988 г. като се състезава редом до Ален Прост и Аертон Сена. Малко след това кара за Бенетон и Скудерия Италия. Големият успех обаче идва в състезанията с туристически автомобили, където го ангажира BMW.

В края на 1993 г. Пиро се разделя с BMW, но отношенията с тима са така добри, че Чарли Лам от Шницер му казва, че голям производител се завръща в автомобилния спорт. Дава му телефонен номер и както разказва Пиро, за пръв път чува името един човек, на който се обажда – Доктор Улрих!

Така започва кариерата на Емануеле Пиро в Audi, която продължава повече от 15 години. В началото италианецът кара туристически автомобили и печели титли в шампионатите на Италия и Германия. В края на 1997 г. е извикан в Инголщат, където го посвещават в тайната: марката с четирите кръга се подготвя за състезанието за издържливост 24 часа Льо Ман. Пиро участва в подготовката от самото начало. Третото и четвърто място в надпреварата през 1999 г.,при първото участие на Audi, надминават и най-смелите очаквания на екипа. Следва уникалната серия от победи, включително и първата на автомобил с дизелов двигател. През по-голямата част от кариерата си с Audi Емануеле Пиро участва и в американските серии Льо Ман (American Le Mans Series – ALMS). Печели шампионата два пъти – през 2001 и 2005 г. Последното му състезание с екипа е на Лагуна Сека през 2008 г. В самия край на състезанието е изпреварен от Марко Вернер, който печели.

Кариера

1973 започва да се състезава с картинг

1976 шампион в италианския картинг шампионат

1977 втори в световния картинг шампионат

1978 втори в европейския картинг шампионат

1979 шампион в италианския картинг шампионат

1980 шампион в първенството Фиат Абарт

1981 пръв в двулитровия GT клас в 24 часа на Льо Ман, шести в европейската Формула 3

1982 втори в европейската Формула 3

1983 трети в европейската Формула 3

1984 шести в европейската Формула 2

1985 трети в европейската Формула 3000; прави тест за Брабам във Формула 1