2022
Дебютиралият неотдавна нов SUV Cullinan беше представен като първия автомобил на Rolls-Royce с двойно задвижване, но това не отговаря съвсем точно на истината. Консервативният британски производител, чиято продукция е високо ценена от световния елит през последния век, експериментира с автомобили 4х4 още от годините на Първата световна война, макар че във всички случаи става дума само за единични екземпляри. Може би най-впечатляващият, а и най-малко познат от тях е автомобилът, който участва в маратонското рали Париж-Дакар преди малко повече от четири десетилетия.
От чисто техническа гледна точка този Corniche всъщност не е Rolls-Royce. Оригиналният 6,75-литров двигател е заменен с Chevy V8 c 350 к. с., като за редуциране на теглото, при осигуряване на максимална здравина, шасито и трансмисията са заменени с такива от Toyota HJ45, а голяма част от панелите на каросерията са направени от фибростъкло. Педалите са разположени прекалено близо и това създава известно неудобство при управление, макар че от друга страна спирачката почти не се използва. Благодарение на чудовищните гуми в комплект с безотказното двойно задвижване затъването на колата в пясъците е почти невъзможно, включително и на особено трудните за преодоляване 300-метрови дюни, където за голяма част от останалите автомобили надпреварата често приключва. Въпреки силно компроментираната британска ДНК автомобилът има изключително леко кормилно управление и предостатъчен резерв от мощност, която може да го извади от всяка трудна ситуация.
До този момент са проведени само две издания на Дакар и за много от участниците тази надпревара все още не е нищо повече от забавна следколедна разходка до Сенегал. Въпреки че дебютното участие на Rolls-Royce в третото издание през 1981 г. е подсигурено от най-голямата спонсорска сделка в историята на ралито (от афтършейв Jules на Кристиан Диор), британският автомобил се възприема по-скоро като забавен ексцентрик, но не и като сериозен конкурент. По средата на надпреварата обаче автомобилът, с който стартира френският екипаж на Тиери дьо Монкорже (пилот и конструктор) и Жан-Кристоф Пелетие (навигатор) е на 13-то място и отношението към него се променя напълно. Монкорже го е проектирал така, че да бъде здрав и удобен, но и много издръжлив, така че да може без проблем да изминава по 700-800 километра на ден. Един от етапите, по пътя към почти митичния оазис Тимбукту, се откроява в съзнанието на дьо Монкорже като мястото, където Ролсът показва своя най-висок потенциал:
„Това беше голямата пустиня на юг от Алжир. Спомням си, че пясъкът беше много бял и гладък, а колата работеше перфектно.” Внезапен сблъсък с дърво и последвалата от това загуба на ценно време са единствените причини, поради които автомобилът пропуска реалната възможност да финишира на едно от първите места. Въпреки това съдийската комисия дава съгласието си той да завърши състезанието по изключение от правилника, което освен всичко останало може би се дължи и на факта, че Кристиан Диор е осигурил достатъчно шампанско за всички участници и организатори.
