Ретро » Легендарният Fiat 500: пътеводна светлина за масовата мобилност

Легендарният Fiat 500: пътеводна светлина за масовата мобилност

0808
2022

Непосредствено след края на Втората световна война Европа е наводнена от общодостъпни, компактни и непретенциозни леки автомобили, изиграли ключова роля във възстановяването на икономическата мощ на Стария континент. Един от най-ярките примери на тази тенденция е емблематичният Fiat 500. Миниавтомобилът, представен официално през юли 1957 г. под името Nuova 500, което е неговото пълно фирмено название, е един от първите едросерийни представители на така наречените градски коли. За това не е чудно, че основните му параметри изглеждат актуални дори и днес: дължина – три метра и компактно моторче с работен обем 479 куб. см и мощност едва 13 к.с. с въздушно охлаждане.

Успехът на Nuova 500 през 50-те години и дълго време след това е наистина забележителен. Почти паралелно с Италия, започва лицензното му производство в Германия, под името NSU-Fiat и Австрия, като Steyr-Puch (който обаче се оборудва с оригинален двуцилиндров „боксер“, дериват на мотоциклетния двигател Puch). Заедно със стандартния модел се предлага и комби версията Giardiniera, при която базата е удължена с 10 см, а задните седалки вече са толкова удобни, колкото и предните. С оглед на увеличеното собствено тегло, моделът е снабден и с по-големи спирачки от Fiat 600.

Семпъл и удобен, но малко тесен за съвременните представи интериор

Nuova 500 се предлага и в спортна версия, която външно се отличава с бяла каросерия и червената линия, пресичаща страничната горна част, и с по-мощен двигател с работен обем от 499 куб. см, постигнат с удължен ход на буталото, в резултат на което мощността „скача“ на 21 к. с. (подобен аналог има и при модерния римейк на този автомобил, при който цветовата комбинация е същата).
Наследникът на модела се произвежда в периода 1960 – 1965 г. под името Nuova 500 D и се отличава с по-високия работен обем от 499 куб. см и металния таван, който при част от разновидностите може да се открива. Вратите обаче продължават да се отварят обратно на посоката на движение, което през 60-те години е истински анахронизъм. През юни 1965 г. миниатюрният Fiat най-накрая получава нормални врати, а обозначението е променено на Nuova 500 F. Между 1968 и 1972 г. моделът се произвежда и в по-луксозната версия Lusso (500 L), която се отличава по малките допълнителни лайстни, стърчащи над предната и задната броня, модернизирания интериор и обновеното арматурното табло.

Последната версия носи буквения индекс „R” (от Rinnovata), произвежда се от 1972 до 1975 г. и за разлика от своите предшественици вече се задвижва от по-мощен двигател от 594 куб. см с мощност 23 к. с. Нивото на комфорт също е чувствително подобрено.

Носталгия към италианската романтика: фотомоделът Ралица Райкова

Производството на Fiat Nuova 500 е преустановено през 1975 г. след огромен, близо 20-годишен успех на световните пазари, който се оказва трудно постижим за неговия наследник Fiat 126. Половин век след дебюта на Nuova 500, компанията Fiat решава да отбележи 50-годишния юбилей на модела, като лансира изцяло нов фирмен модел, който до голяма степен наподобява външния вид на своя предшественик.

Сред екстрите, предлагани за този модел е и допълнителният външен багажник

Представеният автомобил – Fiat 500 F (1967 г.) е част от колекцията на Йордан Славков и преди три години беше изцяло реставриран в автоцентър „Диагонал“.

ИЗВОД

Градските миниколи винаги са имали специално място в автомобилната история. Те са символ на масовата моторизация, те извеждат производителите от кризисни ситуации, те са общодостъпни, непретенциозни, лесни за паркиране и поддръжка. Преди 65 години Fiat 500 се превръща в един от най-знаковите предшественици на тази световна тенденция.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин