2017
Сбирките с класически автомобили биха могли да бъдат забележително елитарни събития. Небезизвестният „Concorso d’Eleganza“ в италианския Сернобио например събира европейския автомобилен и финансов каймак на бреговете на езерото Комо. Представителите на елита от своя страна се опияняват от искрящите напитки и прелестните автомобилни каросерии, освежават се от хапките с трюфели и полираните до блясък двигатели преди да пренощуват в прочутия Villa d’ Este – един от най-изисканите хотели в цяла Европа.

Погледите са вперени в ремаркето – дори и най-младият член на фен-клуба е долепил носа си в червенето комби на Фридел
Разбира се, форум от този тип би могъл да изглежда и по съвсем различен начин. „Лади“, от всички страни (или по-точно от всички провинции на Федералната република), съединявайте се“ – това гласеше Интернет-призивът на Кристиан Гоосен за „най-голямата и продължителна сбирка на Lada за всички времена“. Е, не на езерото Комо, а на улица Патер-Арнолд в град Бурло, провинция Вестфалия, където според авторекламата ще има „скара и други подобни неща“…
Мечтата на Кристиан се осъществи … По време на „звездния“ уикенд прииждаха хора от Лайпциг и Любек, от южните германски провинции и дори от Австрия. Палатковият „бивак“ бе разположен директно в градината на домакина, но много от гостите не пожелаха да се разделят със своите любими и пренощуваха в автомобилите.

Почти никаква ръжда и следи от удари – състоянието на „новодошлия“ се проверява още преди да е слязъл от ремаркето
120 000 км без нито едно посещение в сервиз
Такъв е случаят с Фери от град Райхлишен, разположен по поречието на Рейн. Този инженер в предпенсионна възраст обича своята Samara, въпреки проблемите, които му е създавала отначало. „Когато я купих, в резервоара имаше парцал, а след 3000 км падна ръчката за отваряне на стъклото.“ След това обаче настанало пълно спокойствие. Днес автомобилът показва 120 000 на километража си и „никога не е виждал как изглежда сервиз отвътре“.
Мартин от Потсдам също цени високо работата на руснаците. 29-годишният мъж, който по професия е международен водач на 40-тонен тежкотоварен автомобил, е фен на марката още от времето на ГДР. Той казва: „За мен Lada си беше като истински западен автомобил.“ За него една въздушна възглавница е предостатъчна, а от сервоуправление или климатична инсталация изобщо няма нужда. Доводите му затова са непоклатими: ,,Не мо ‘е да се счупи само т’ва, дето го няма.“ А това, което го има в Lada, издържа почти вечно. Автомобилът на Мартин – един представител на рядката модификация на Samara с каросерия тип седан, наречена Forma, вече е навъртял 200 000 км, и все още изглежда много добре, като в техническо отношение също всичко е напълно наред. Досега не са сменяни дори консумативи като амортисьори, съединител или крушки и Мартин има своето обяснение за това: „Там, където останалите производители използват пластмаса или алуминии, при Lada е стомана. А тя държи … “ Така изглежда и организаторът Кристиан Гоосен. След първите си автомобили като Triumph GT6, Simca 1100 и Fiat 131 (който вече беше близо до „истината“), съдбата го среща с Lada, и то пред собствената му врата. „Веднъж един такъв автомобил закъса пред входа на къщата ми.“ Гоосен подал на собственика му чук и го напътствал: „При тази кола това може и да подейства.“

Ето колко семпъл може да бъде един автомобил – волан, отопление, скоростомер и фарове – притежателят на Lada не се нуждае от повече. Човек обаче би трябвало всячески да се пази от потенциални катастрофи…
При този автомобил ставало дума за оригинала. Не за някой от по-модерна оформените му наследници от „семейството“ на Samara, а за първата Lada, която в Съветския съюз носела семплото означение 2101, а в останалите страни от социалистическия блок се продавала под името „Жигули“. На запад тя вече била позната под формата на Fiat 124, един от примерите за наистина модерна за онези години автомобилно производство: с дискретни форми, семпла техника и скромните 60 к.с., но предлагаш невероятна практичност.
С тези си качества той бил идеалният автомобил за прекосяване на гигантската територия на Съветския съюз. Производството в град Толиати започва през 1970 г. Hяколко години по-късно се появяват и първите екземпляри по германските пътища. „Руснаците идват“ , предупреждаваше тревожно тогава централата на ADAC.

Lada в действие – 60 к.с. ускоряват комбито до 140 км/ч. При завои и други „препятствия“ обаче е по-добре своевременно да се намали…
Цената започваше от 7000 марки и включваше комплект инструменти
В рекламните съобщения нещата изглеждаха съвсем другояче: в обявите на импортьорите ведро се заявяваше лаконичното „Толкова е хубаво, че я има Lada“. А най-хубавото беше цената – базовата цена на тази „рускиня“ в италиански одежди беше 6950 германски марки и дори включваше комплект от 19 инструмента плюс манивела. Един Fiat 124 струваше с 500 марки повече и беше с една десета по-лек. По-голямото тегло на Lada е от полза за най-вече на стабилността. Заради незавидните пътни дадености на Съветския съюз, автомобилът е снабден с по-непретенциозно окачване, подсилено дъно и най-важното – с много по-дебели ламарини.
Кристиан Гоосен описва качествата на първата Lada с краткото „Защита срещу корозия чрез силата на материала“. Гигантският и ужасно тънък волан му пречи точно толкова малко, колкото и неистово дрънчащият при високи обороти двигател . За последното той разполага с изпитана рецепта: „Човек трябва да я кара като стар дизел от серията 200 на Mercedes, т.е. да превключва на по-висока предавка най-късно при 2500 оборота!“
Един любител на Lada обаче може наистина да се радва на класическия „понтонен“ дизайн, както и на покритите с изкуствена кожа меки седалки, които по принцип поемат ролята на окачването, което пък надали заслужава името си. Почти за легендарни се смятат също и конструираното за сибирски температури отопление, както и невероятната ремонтопригодност на руския автомобил – за да се поддържа една Lada в техническа изправност, на човек не му е необходимо нищо повече от най-основни познания в областта на механиката и електротехниката и средна по големина кутия с инструменти. Разходите също никак не са пренебрегване. Гоосен се ухилва до уши: „98 евро за застраховка са смехотворна сума…“

Дори и една Lada понякога се нуждае от въздух – отговорните притежатели на Nova внимателно проверяват състоянието на гумите
Главната атракция – комби на едва 27 000 км
Повод за радост има и Фридел от Любек. По време на кулминацията в неделния ден той докарва главната атракция на сбирката – едно яркочервено комби, което повдига настроението на участниците. И с право – ръбатият автомобил има едва 27 000 км на километража си, а 33-годишната му възраст не може да се разпознае дори и при по-внимателно вглеждане. „Този автомобил не гние дори там, където гният останалите“, удивлява се Кристиан, и дори започва леко да завижда, след като разбира, че Фридел е купил социалистическия „шедьовър “ само срещу 800 евро . „Направо не ми се вярва“, завистливо отбелязва Фери.
Той успява да намери утеха отзад в градината, и поточно при Бетина Гоосен . Съпругата на организатора, която през седмицата работи като народна лечителка, през този уикенд се грижи за кетъринга. Докато във и пред съседния гараж се нанася антикорозионно покритие и се настройват клапани, домакинята пече сочни стекове на скарата и сервира към тях картофена салата, като иначе споделя страстта на „ладофилите“. Гоосен споделя: „Тя може и да не е чак толкова запалена, колкото съм аз, но и тя харесва тези автомобили.“
Ясно е, че и тя също кара Lada, само че по-нова. Нейната Nova от 1997 г. представя последната (засега) еволюционна стъпка на Fiat 124. Още отсега сме заинтригувани как би изглеждала следващата такава…