2024
Много от чужденците, посетили Куба, а и самите кубинци смятат, че на фона на цялостната разруха днес са успели да оцелеят само три от непреходните национални ценности – знойните мулатки, неповторимите хавански пури и първокласният ром. Към това може да се добави и старата, но доста поизвехтяла от времето архитектура на Хавана, която също продължава да носи носталгичния аромат на колониалната епоха. Голяма част от кубинците прекарват преобладаващата част от времето си под сянката на сецесионовите балкони в очакване на някаква промяна, а идеализираният спомен за миналото все още е дълбоко и емоционално свързан с голяма част от тях. Липсата на всякакви градоустройствени промени от последните повече от 60 години са съхранили страната такава, каквато е била тогава и това може би още повече подсилва носталгията по безвъзвратно изгубения островен рай.
Една от най-атрактивните особености на Куба е и огромното количество стари американски автомобили от 40-те и 50-те години, които по неповторим начин подсилват напълно реалното усещане за връщане назад във времето. Понастоящем движещите се там детройтски „динозаври“ са повече от 25 000, което е наистина впечатляващо. Изоставените от янките грамадни лимузини (успели да оцелеят през десетилетията въпреки хроничната липса на резервни части) тук се наричат просто “motores”, а спасяването на толкова много американски коли се е превърнало в част от борбата за оцеляване на самите кубинци. Може би точно по тази причина, тяхната връзка с автомобила е по-особена и в някаква степен символична, въпреки че като цяло народът на Фидел не минава за особено сантиментален.
Историята извира отвсякъде, а всеки таксиметров шофьор или случаен познат от бара е готов с часове да разказва как видял Хемингуей или как мафиотският бос Лъки Лучано често отсядал на последния етаж на еди-кой си хотел. Погледите на всички са обърнати към недалечното минало, когато Куба все още споделя ценностите на американската култура.
Колкото и невероятно да звучи, в Сантяго де Куба има дори автомобилен музей, (макар че в случая става дума за голям паркинг, закрит с навес), в който са изложени няколко десетки американски автомобила, поддържани в доста добро състояние. След заплащане на съответната входна такса, тук може да се види Ford-А от 1930 г., луксозен Lincoln от 1959 г. или рядък Ford Thunderbird от първата серия, лансирана в средата на 50-те години. Сред експонатите се съхраняват и много автомобили на знаменитости от миналото като Chevrolet-a на легендарния кубински изпълнител на румба Бени Мур и др.
В миналото много от колите на острова са имали дори собствени имена, но днес тази традиция е почти забравена. Някои от техните настоящи притежатели обаче продължават да кръщават своите “motores”, според годината на производство.
По отношение на своя автопарк, Куба е наистина екзотична страна. На фона на оцелелите американски реликви, могат да се видят и някои типични символи на „развития социализъм“ като „Лада“, „Москвич“ или Polski-Fiat. Още през 70-те години, представители на тези и някои други източноевропейски марки започват да разнообразяват уличната пъстрота на кубинските градове. Понастоящем, четириколесните представители на двете идеологии споделят обща съдба, тъй като вече са еднакво стари и износени. Сега остава единствено въпросът: кои от тях ще издържат по-дълго…
