Кръстоската между Ferrari и Jeep – или прадядото на Lamborghini Urus


10
апр.
2020

На американците с много пари и богата фантазия им идват най-щурите идеи. Пример е хазартният бос Уилям Ф. „Бил“ Хара (1911-1978), на който му хрумва тази комбинация между Ferrari 635 GT 2+2 (1967-71) и Jeep Wagoneer (1963-91). Идеята: Хара иска луксозна машина за офроуд, за да пътува от пълния с казина град Рено към своята хижа в планината. И тъй като по онова време на пазара няма нищо подходящо, богаташът си поръчва да му направят въпросното Jerrari. Това е комбинация между два автомобилни класа, която изпреварва с половин век Aston Martin DBX и Lamborghini Urus.

Индиректното сервоуправление превръща шофирането в приключение

Предницата на Jerrari идва от произведено през 1969 Ferrari 365 GT 2+2, първото Ferrari с независимо окачване и отзад. Jeep Wagoneer от същата година на производство пък е „донор“ на рамата, раздатъчната кутия, осите, барабанните спирачки и повечето части по каросерията след А-колоната. За незапознатите на пръв поглед автомобилът изглежда като едно цяло и сякаш носи нещо френско в себе си, напомняйки на големите модели на Citroën за френските държавници в онези години. А как се усеща автомобилът при шофиране? Ще ви направят впечатление прекрасният звук от четирите ауспухови тръби (от Ferrari); мудният, но нежно превключващ 3-степенен автоматик на Jeep; диаметърът на завой като при влекач на самолети; „кекавите“ барабанни спирачки и невероятно индиректното сервоуправление на Jeep. Шофьорът държи дървен волан на Ferrari, но при завъртане с до 3 см наляво или надясно на практика не се случва нищо! Същевременно водачът постоянно трябва да прави корекции, за да поддържа автомобилът хода направо.

Днес на мястото на V12-двигателя от Ferrari отново е монтиран „осмакът“ на Jeep.

210 км/ч – поне на теория

Jerrari е изминало едва 8000 мили – т.е. под 13 000 км, и затова прави впечатление на невероятно свеж. Няма как да не забележим типичното за „янките“ мърляво качество на изработка – въпреки новите уплътнения на прозорците от скорост 70 км/ч ще чувате добре как духа вятърът. До 1977 под предния капак работи V12-двигател на Ferrari. Да, това са 320 конски сили в комбинация с барабанни спирачки и цели мостове. Така моторизирано, на теория Jerrari трябва да вдига максимална скорост 210 км/ч – но с оглед на кормилното управление надали на някого му е стискало да провери дали тя действително е толкова. По-късно на мястото на италианския агрегат отново е върнат V8-моторът на Jeep. Заради малкия отвор за охлаждане „осмакът“ не обича да влиза в задръствания. Днес Jerrari e собственост на германец, който го купува през 2008 на търг срещу 20 300 долара. Мъжът инвестира две години труд по колата само за да отстрани щетите от седенето. A ако се чудите как е постигната заоблената форма на вратите, познахте – с ударна доза кит…

Два свята: дървен волан от Ferrari в кокпита на Wagoneer. Офроуд техниката е запазена.

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >