Всичко, което трябва да знаем за кормилната рейка


17
авг.
2020

Още когато децата седнат в количка с педали, те веднага разбират, че посоката на движение се определя от волана. Но как неговото въртене бива предадено към колелата? Тази задача е поверена на кормилната рейка. Движението става напълно инстинктивно – при въртене на волана автомобилът променя посоката си. Пропорционално, колкото повече въртите, толкова по-остър завой правите. Но как движението на волана бива „изпратено“ на колелата? За тази цел си има специален компонент, който преобразува въртящото се движение на волана в линеарно, предавано посредством кормилните щанги към колелата – и това е кормилната рейка.

Как функционира кормилната рейка?

Като цяло, кормилните уредби биват два вида – с традиционна рейка, каквато се поставя на повече от 99 процента при леките автомобили, и кормилната кутия, от която има много варианти. В случая воланът върти червяк, който премества тризъба ролка. При въртенето на волана позицията на тризъбата ролка се променя и посредством механика се мести кормилният прът, който предава движението си към кормилните накрайници. Недостатъкът е, че с времето и изминаването на много километри многобройните части в кормилния механизъм придобиват луфт и кормилната система вече не предава толкова прецизно посоката, зададена от водача. Типични примери за този тип конструкция са кормилните кутии, използвани от Mercedes до 2001, или при „костенурката“ на Volkswagen.

Значително по-малки движещи се части има при кормилната рейка. На практика, те са само две – зъбно колело накрая на кормилната колона, и зъбна рейка, в което е зацепено то и която при завиване се движи наляво и надясно. Най-често кормилните накрайници са завити директно на рейката и предават движенията на волана към колелата. „Воденето“ на рейката става посредством две втулки в корпуса й, често пред зъбното колело – пиньона, има още един плъзгащ се елемент, който при начално износване на втулките трябва да продължи да гарантира, че няма да има луфт при контакта между рейката и пиньона. Толкова за базовия вариант – в наши дни рейките разчитат на сервоподпомагане. Някога то беше характерно само за луксозните автомобили, а в наши дни вече дори автомобилите от малкия клас задължително го имат. То бива два вида – хидравлично и електрическо. При хидравличното част от рейката е направена като бутало, към което в желаната посока на движение на едната или другата страна отива масло под налягане през контролен клапан. Електрическото сервоуправление работи с електромотор, който, в зависимост от производителя, предава движението си чрез ремък към пиньона и към рейката или е „вързан“ директно към кормилния прът.

Не въртете волана при спрял автомобил! Достатъчно е да се движите съвсем бавно, за да „разтоварите“ механиката.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >