2021
До навечерието на 9 септември 1944 г. нелегалните членове на БКП често ползват леки автомобили – предимно американски, тъй като по същото време отвъдокеанските марки са едни от най-масово разпространените в страната. Това, разбира се, не са лични превозни средства, а в повечето случаи са таксиметрови коли, управлявани от членове и привърженици на съпротивата или от хора, принудени по някакъв начин да сътрудничат на нелегалната дейност. Засега не е известно някои от изтъкнатите дейци на тогавашното БКП да е притежавал частен лек автомобил в годините на царското управление.
След 9 септември е конфискувано, описано и преразпределено сред лидерите на народната република цялото автомобилно имущество на Царския гараж, както и леките, товарните и специалните автомобили, използвани до този момент от различни министерства и ведомства. Новата власт показва истинското си лице още в първите дни след преврата. Борците за свобода и демокрация се оказват първични консуматори, които започват да трупат капитал и да придобиват имущество с кражби и репресии.
Останалият в наследство автопарк много скоро се оказва недостатъчен и още през 1946 г. са предприети необходимите действия за неговото актуализиране. Новите попълнения в гаража на народната власт обаче не идват от страна на братския Съветски съюз, а от неговия най-голям враг САЩ, откъдето са доставени шест нови лимузини Packard – първите западни автомобили, предназначени за висшата комунистическа класа, но в никакъв случай не и последните. През 1947 г. у нас са внесени няколко автомобила Pontiac, а в края на 40-те години и сравнително голяма серия Chevrolet.
На снимки от онази епоха се вижда и атрактивен Cadillac, модел 1949 г. с открита каросерия, който доколкото е известно е запазен до днес. В един документ на отдел VІІІ към дирекция „Държавна сигурност” на МВР (предшественик на създаденото през 1963 г. УБО) е записано, че към 1951 г. автопаркът, обслужващ членовете на Правителството и Политбюро вече разполага с 26 броя ЗИС, 19 броя Packard, 14 броя Buick, 7 броя Cadillac, както и единични бройки от марките Chrysler, Mercedes-Benz, Победа и др.
Тук виждаме, че общият брой на официалните американски автомобили чувствително надвишава този на съветските и това съотношение остава в сила дълги години. След априлския пленум от 1956 г. страната поема по нов път, водена от реформаторската власт в България в лицето на Тодор Живков, която твърдо се изправя срещу култа към личността и наследените от сталинската епоха негативи в управлението. С назначаването на Антон Югов за министър-председател идва и поредното обновяване на елитния автопарк, разбира се, с нова серия американски коли. Всъщност още през 1955 г. България преговаря за покупката на 500 (!) автомобила Chevrolet директно от САЩ, която не е осъществена поради изричния отказ от страна на американските власти. Година по-късно обаче у нас са внесени два много атрактивни автомобила Cadillac с еднотипна бледозелена каросерия и подвижен покрив, като Югов и Живков са първите, а дълго време и единствените висши функционери, които имат честта да се возят на тези скъпи символи на упадъчната капиталистическа култура.
След принудителното отстраняване на Антон Югов от всички ръководни постове в държавата през есента на 1962 г. у нас повече не се доставят американски автомобили за държавни нужди, но това в никакъв случай не значи, че бройката на новите попълнения в правителствения гараж нараства в полза на съветската техника. Нищо подобно. Още в средата на 50-те години България започва да внася леки автомобили Mercedes-Benz, които първоначално се използват от различни ведомства, но лека-полека започват да навлизат все по-осезаемо във висшите кръгове на властта. Така през 70-те години правителствените кортежи вече се оформят като една пътуваща изложба на най-актуалните модели на германската фирма – от най-скъпите изпълнения, като Pullman (купен през 1967 г.), какъвто ползва Тодор Живков по официални поводи, през S-класата и средната класа, предназначени за съответните чинове от йерархията до най-популярните разновидности, използвани от дипломати, преводачи и съпътстващ персонал.
