Колата на икономическото чудо

Opel Rekord бе като своите шофьори: толкова солиден и надежден, колкото най-популярния автомобил от среден клас, искаше да бъде всеки един водач през следвоенните години. Бернхард Шмидт за един почти забравен автомобилен феномен, далеч от блясъка, натруфеността и премиум претенциите

1903
2017

Днес средният клас на Opel се нарича Insignia, докато навремето бе Rekord. У-ха, казваме ние, които сме били свидетели на времето на  Rekord, и усещаме  атмосферата на еснафското общество. Спокойно, вече няма опасност да се заразите. Напротив, може дори да се каже, че той дори е подсилил имунната ни система срещу атаките на почтеността, междувременно гледаме с умиление дефилето на стиловите чудатости и технически баналности от ерата на Rekord. Изводът: Opel притежава фаталния талант, да произвежда днес автомобили, които утре бързо стават вчерашни. Това обаче бе подобрено. Сега духът в Opel изглежда отворен към света, по-спокоен и по-непреходен. Rekord все още е част от германската душа. Всеки от нас има малка доза в себе си, олицетворяваща надеждната, солидарна, но и унизена, но най-вече устремената и уверена Германия, по която днес  тъгуват заради глобализацията, турбокапитализма, егоцентричността и арогантността. По-възрастните читатели вероятно са слушали лекцията на Rekord на живо, а по-младите са чували от своите родители или баби и дядовци. Така всеки има своята история с автомобила от Рюселсхайм. Той бе автомобилът на средната класа в Германия, мечта за повечето хора. Той центрира страната на характерни особености, котио важат и до днес.  Надеждността е едно от тях. Но нека започнем отначало: годината е 1948 , минава нов Opel Olympia, хората вътре в него махат, това е бизнесмен-строител от околностите, той може да си позволи да си купи нова кола. Семейството отива на гости на бабата в Рьон. Такъв е бил напредъкът по онова време. Да се возиш със син Opel до Рьон, вместо с мотор с кош към Днепър. Между двете събития има 5 години. На германците им харесва значително повече, отколкото да се крият по бункери и мазета. Работата има хубав вкус, дори и да ни отклонява от мислите за ужаса на войната и за вината. Всички работят като полудели. Освен това има толкова много за строене и изграждане. Все пак всичко е било разрушено. Opel обаче отново произвежда предвоенната Olympia на цена от 6785 марки. Въпреки, че изглежда и се казва по същия начин както преди. Opel пуска през 1953 г. нова  Olympia, за първи път с добавката Rekord. Да не би да са имали предвид олимпийски рекорд? Малкият брат на световен рекорд? Странно име – мисли си нацията, чиято нова средна класа кара DKW 125 или NSU Quickly. Oly, както наричат Olympia Rekord, е за хората които печелят добре, автомобил мечта както днес Bentley. Изглежда впечатляващо с решетката а ла тигров зъб, проявява самохвалство с бароковата си, самоносеща каросерия и въплъщава американския дух.  Ах, американците! Те са победили германците във войната и междувременно осъзнават, че не трябва да се заяждат на тази тема. „Така е по-добре“, казват си, но никой не лежи на лаврите, а запретва ръкави – трябва да се правят солидни автомобили. През 1954 Германия става световен шампион по футбол, а Mercedes печели първия си Grand Prix. В един и същи ден, 4-ти юли. Страната ликува. Навсякъде цари радост и облекчение! Ние отново сме в играта! Opel пуска фейслифта на Olympia Rekord, сега с малко по-семпла предница.  Край на сърдитата стара „муцуна”.  През 1955 г. – отново същата игра. Oly отново е обновен – нещата са като в Щатите. Това ли е новото време? Този въпрос си задава средната класа в Германия, когато учители, чиновници от средно ниво, свещеници, преподаватели постепенно стигат до обсега на Opel. Всяка година нов модел?  Необходимо ли е? През 1957 следва радикална промяна – на пазара се появява Olympia Rekord P1. P означава Panorama, тъй като предното и задното стъкло са с голяма площ и изтеглени и скосени. При качване дори си удряте коляното в предното стъкло. Моделът е наричан селски Buick, заради бонбонените цветове и задните перки. Мнозина намират американския стил на американската марка Opel краен и затова предпочитат да си купят Borgward Isabella, DKW 3=6 или „костенурка”.  През 1960 г. Opel вече пуска следващия Rekord – P2, а името Olympia се появява само на арматурното табло. За щастие хората от Рюселсхайм са се отказали от ежегодните фейслифтове. Все пак Германия не е САЩ. Това личи и от дизайна: гладък, семпъл, светъл.  Opel се превръща в огледало на германците: спокойни, приятелски, надеждни. Някои вярват, че биха имали по-лоша представа за качеството, ако живееха в страната на ЗАЗ и Волга, вместо в тази на  Mercedes, VW и Opel. Добрите продукти формират колективната психология,  духът на made in Germany излиза на преден план. В  Olympia Rekord се крие целият душевен плам на едно провалено поколение, което иска само едно: да бъде отново приет и да си построи собствено спокойно и уютно гнездо. Със солидността и надеждността на продукти като Rekord Германия отново се числи към световната общност. „Opel, надеждният“ пише на стъклото отзад. 

През 1963 следва Rekord A. На арматурното табло обаче от лицензно-юридически съображения все още пише Olympia. Хората обаче го наричат Rekord и така си остава. A отново става американски след семплата фаза с P2, въпреки че в Щатите перките, хрилете и други рибни аксесоари вече не са на мода. A е широк, нисък и има типично американска решетка на радиатора. Все още обаче е оборудван с цял заден мост и мудния агрегат от предвоенната Olympia с 55 (1500) до 67 к.с. (1700).

През 1965 естествено след нов модел – B. Той е със същата каросерия като A, но е „подобрен” с правоъгълни фарове (нещо революционно)  и кръгли задни светлини, като преди е било обратното. В автомобилните списания има статии по въпроса, дали светлините на колите трябва да бъдат с кръгла или с правоъгълна форма. По-важно е, че им по-модерен двигател с разположен странично на цилиндровата глава, тоест псевдо-горно разположен разпределителен вал. Предните спирачки вече са серийно дискови, има и 12-волтова букса.  

В Рюселсхайм нямат спирка и през 1966 следва Rekord C. Гените на Opel обаче са неизяснени. Всяко поколение на автомобила изглежда напълно различно – всичко е подчинено на актуалната мода. C има красива извивка над задните колела, но все още си остава анти-спортен автомобил, въпреки винтовите пружини отзад, заменили старите листови пружини. Ако искате нещо по-спортно, трябва да си купите Commodore GS. Всъщност това е Rekord,  но с 6-цилиндров мотор със 130 к.с. Съзнанието се променя. Динамиката сменя еснафското излъчване,  хората започват да спортуват повече – затова и Opel се обръща към моторния спорт. От С са продадени почти 1,3 милиона екземпляра. Нов рекорд. 

През 1972 се появява добра причина, Rekord отново да бъде наречен   Olympia, тъй като в Мюнхен се провеждат Олимпийски игри. Opel обаче продължава да залага на Rekord, като следващият е D, който изглежда шокиращо демоде. Моделът има големи стъклени повърхности и ниска странична линия. Клиентите са предимно по-млади хора, които не харесват някогашното изобилие от хром. Окачването на Rekord вече не е толкова меко. Автомобилът е светъл и оптимизиран, в унисон с настъпващата демокрация. Отново се предлага топмодел с името Commodore, в GS със 160 к.с. За първи път Opel предлага в D дизелов двигател, затова името D е още по-подходящо. Моторът е доста шумен и тракащ с 60 к.с., но все пак е ново начало.

През 1977 в азбуката на Opel следва E.  За първи път има оптимизирана в аеродинамичен канал каросерия, въпреки че тя изглежда доста ръбеста. 4-цилиндровите двигатели са все още с CiH конструкцията от B, в топверсията с впръскване и приличните 110 к.с.  Предната ос е MacPherson. Отвътре колата демонстрира много текстил – това разбира по онова време Рюселсхайм под германски уют. Като цяло Rekord остава верен на себе си, образцов и средняшки. Топмоделът на E се нарича Senator и има по-дълга муцуна заради 6-цилиндровите двигатели. 

През 1982 отново има смяна на караула в света на Rekord – става дума за голям фейслифт, който е наречен Rekord E2. Промяната на облика е сдържана, въпреки по-заоблената и по-аеродинамична каросерия.  Броните са пластмасови вместо от хромирана стомана – идва новото време. Сега има истински OHC-двигатели, първоначално с 1,8 литра обем, които са значително по-икономични от предшествениците. Това е необходимо след втората петролна криза и покачващите се цени на горивата. Затова и дизеловите агрегати стават все по-модерни, през 1984 с турбина и 86 к.с. При бензиновите мотори през 1985 се появява катализаторът, тъй като германците се страхуват от измирането на горите.

През 1986 г. след 7,62 екземпляра е произведен последният Rekord. Германия вече не се нуждае от него, тя се е променила твърде много. Затова средната класа в страната сега ще кара Omega. Тя обаче предпочита Audi 100 и Passat, тъй като нацията се е отдалечила от същността на Rekord. 

На новото поколение му става ясно, че трябва да има и удоволствие и радост от живота, а не само работа. То обръща гръб на прозрачния статус, даван им през 50-те и 60-те години от сравнително стилен, но нищо особено в техническо отношение автомобил. Престижът вече идва само от премиум продукти. Среден клас автомобили и средна класа изведнъж започват да звучат като Olympia и Rekord. 

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин