Aко имате малко скътани пари и търсите ретро автомобил, тази оферта в eBay ще хване окото ви: продава се бял Mercedes S 123 на малко километри в привидно доста добро състояние. Бензиновият Benz със 109 к.с. е достатъчно мощен. Само един въпрос остава отворен…
В коя плевня е била скрита тази класика през последните 20 години? Трудно бихме си обяснили иначе състоянието на този Mercedes S 123 по различен начин: липса на ръжда, относително малко километри, почти никакво износване – това е типичен пенсионерски Benz.
Отново и отново продължават да се появяват автомобили, закупени нови от заможни пенсионери и почти не шофирани в продължение на десетилетия, преди да станат част от нечие наследство и след това да разбунят духовете на пазара на олдтаймери.
Когато четете обявата, веднага ще се запитате дали продавачът на този бял Mercedes Т-модел от серията S 123 от баварския град Естенфелд (разположен близо до Вюрцбург) не е бързал твърде много, докато я е писал? Иначе нямаме идея защо е забравил да упомене годината на производство.
Но това не е толкова драматично: снимките разкриват, че това е комби вариантът на W 123 (т.е. S 123), произвеждан в периода между 1982 и 1985 г. Характерни за тази трета серия, която слиза от конвейера до пускането на S 124, са например вложките от дърво зебрано в арматурното табло и тапицираните елементи в панелите на вратите.
Обявената цена е 9999 евро (ок. 20 000 лева). А това не е малко за 40-годишен автомобил с пробег над 150 000 км. Според нашата справка обаче с тази моторизация в състояние 2 екземплярите се търгуват на цени между 12 и 17 хил. евро – което прави офертата изгодна поне на пръв поглед.
Освен това S 123 е модел, към който следва да подходите с повишено внимание: Benz-ът е значително по-склонен към ръжда от наследника си, а двигателите му са по-маломощни и по-лакоми. Но Mercedes-ът, който се появи на пазара през 70-те години на миналия век, има значително повече хром по ръбестата си каросерия и това е една от причините да се смята за последния „истински“ Benz, докато W 124, следващият модел, по-късно превърнал се в първата E-класа, е доста по-скромен на вид със своя силует и пластмасовите елементи по каросерията.
С други думи, тук има хром и характер, комбинирани с малък пробег: километражът отчита скромната стойност от 153 600. И ако тя е реална, Benz-ът не би следвало да има проблем да измине още доста: двигателите M102 се характеризират с ниска компресия и въпреки големия работен обем от 2 литра генерират едва 109 к.с. – с други думи, агрегатът не е особено натоварен.
Така моторизирана, S123-ката ускорява своите 1,4 тона по-пъргаво, отколкото с някой от „астматичните“ атмосферни дизели. Недостатъкът е, че моторът с карбуратор Stromberg консумира средно по десетина литра на 100 км, при висока скорост – дори 13 и нагоре.
За съжаление, продавачът не разкрива достатъчно информация – а към обявата са приложени едва пет снимки. На тях се вижда бяло комби със сравнително спартанско оборудване. Списъкът с екстрите, които ЛИПСВАТ, е доста дълъг… „Това, което липсва, не се чупи“, биха казали прагматиците.
Поне има шибедах, който донякъде замества непоръчания от първия собственик климатик в горещите дни. Задължително обаче следва да проверите дали от покрива няма течове. Има и теглич за ремарке, който, надяваме се, предишният притежател на комбито не е използвал твърде често – иначе съединителят може скоро да се нуждае от смяна, което е сравнително скъп ремонт.
„По каросерията няма поражения от ръжда“, пише продавачът. Поне на снимките не се виждат петна от корозия. Разбира се, преди покупка следва да разгледате колата много внимателно, особено отдолу, по точките за повдигане с крик и задните калници – оттам обикновено тръгва „кафявата чума“ при 123-ките.
В интериора (син на цвят) прави впечатление износената странична опора на лявата седалка, типичен дефект след употреба в автомобилите от онези години. Ако искате да премахнете този недостатък, ще откриете, че седалките за модела вече не се намират лесно и са доста скъпи.
