В годините на социализма състоянието на българския автомобилен пазар трудно би могло да послужи като обективен критерий за каквото и да било. Повечето от показваните на Пловдивския панаир автомобили могат само да се разглеждат, тези, които се купуват с валута, са в много ограничено количество и са достъпни за съвсем малко хора (което важи и за някои от продаваните срещу левове), а грубата реалност в магазините на „Мототехника“ е нещо съвсем различно. Основният избор е между няколко съветски марки, като за любим модел, модификация и предпочитан цвят не може да става и дума. След като името на бъдещия клиент е увековечено в заветния списък от един милион кандидат купувачи, той изчаква търпеливо десет години от внасянето на основния депозит и когато идва неговият ред, получава възможността да избира от това, което е в наличност.
Парадоксът е, че въпреки меко казано абстрактното състояние, в което се развива българският автомобилен пазар, той има своите „бестселъри“, също както и на Запад. Но докато там най-продаваните марки и модели се радват на широк медиен интерес, и получават специален статут, в условията на нашата планова икономика, най-продаваните коли могат да бъдат установени само след надлежно проучване на вътрешноведомствени документи, недостъпни за широката общественост.
При общ поглед на автомобилния пазар през далечната 1985 година правят впечатление няколко любопитни особености. В ежегодно публикуваният от вестник „Авто мото свят“ списък на нови автомобили, предлагани на нашия пазар, присъстват обичайните съветски марки – „Москвич“, „Лада“, „Волга“ и „Запорожец“, а също така силно дефицитните Škoda, Wartburg и Trabant. В ценовата листа на „Мототехника“ обаче са добавени и други две, още по-дефицитни марки – Polski-Fiat и Zastava. Интересното е, че сред осезаемото на пръв поглед съветско присъствие също има някои доста редки модели.
Ето как всъщност изглежда цифровото изражение на българския автомобилен пазар през 1985 година в низходящ ред: „Москвич“ – 13.500 броя, „Лада“ – 7910 броя, Trabant – 4000 броя, Škoda – 2350 броя, Wartburg – 1550 броя, „Волга“ – 300 броя и „Запорожец“ – 100 броя. Точните данни за Polski-Fiat и Zastava не са известни, но доставените бройки, така или иначе, са много ограничени. Най-скъпите два автомобила са „Волга“ ГАЗ-24 комби и „Лада“ ВАЗ-2121 „Нива“, чиято цена и двата случая е 12.000 лева, или 56 средни месечни заплати („Волга“ седан струва 43 заплати). Най-евтин от всички е „Запорожец“ ЗАЗ-968 А на цена 3900 лева или само 18 заплати, но колко са късметлиите, които биха се добрали до някой от 100-те доставени екземпляра?
В крайна сметка несменяемият бестселър на българския пазар през 1985 година, е „Москвич“ 2140 Д (с дефорсиран двигател) на цена 5700 лева (27 заплати), като освен „Запорожец“, по-евтини от него са само Trabant 601 и Polski-Fiat 126P (и двата на цена 5100 лв).
Друга интересна подробност, която може би е уникална за българския соцпазар, е, че тези 13.500 броя „Москвич“ са сглобени в завод „Балкан“ – Ловеч, в резултат на което цената им, вместо да се понижи, е по-висока от тази на готовите автомобил „Москвич“, доставяни у нас.
Иначе като цяло през годината има и някои интересни събития в автомобилния живот, като например дебютът на българската спортна кола „София“, или все по-осезаемото присъствие на японски автомобили на Пловдивския панаир (което, разбира се, по никакъв начин не може да се усети на нашия пазар). През 1985 година по кината излиза и първият и единствен автомобилен екшън в родната кинематография – „Инспектор без оръжие“, в който са безмилостно пожертвани няколко съветски автомобила (сериозно разхищение, което повече не е повторено).
