2018
АЗОТНИ ОКСИДИ, CO2, фини прахови частици, манипулирани данни за дизеловите двигатели – за мнозина тези неща започват да означават нещо едва когато бъде засегнат портфейлът им. Ако изминавате дълги разстояния и си следите разходите, то понятието TDI ще продължава да бъде релевантно за вас. И действително е така: дизеловият агрегат изгаря горивото по-ефективно, тоест харчи по-малко. А в Германия литър дизел струва с около 40 стотинки по-малко от бензина. По-скъпо излизат бензиновите двигатели, които освен това бълват и по-големи стойности CO2. Особено интересен в този аспект е класът на компактните автомобили. Предпочитан сегмент, практични размери, разумни цени. Според нас тези (анти-SUV) модели определено имат бъдеще. Изборът така или иначе е голям. Най-новият участник е Honda Civic. Неговият дизелов двигател 1.6 i-DTEC дори отговаря на строгата норма за вредни емисии Eвро 6d-TEMP. Достатъчни ли са тези екологични одежди и 120 к.с. при впечатляващ разход от само 3,5 литра дизел, за да бъде победена доказалата се конкуренция? Сред другите участници в теста е първенецът в класа Golf TDI. Неговият 1,6-литров мотор е със 115 к.с. и по данни на производителя харчи само 4,1 л на 100 км. Достоен противник на „японеца“ е и Hyundai i30 CRDi. Със 110 к.с. при разход от 3,8 литра „кореецът“ е на нивото на VW. Renault Mégane dCi пък разполага с дори 130 к.с. Според производителя автомобилът харчи само 4 литра. Макар и да не се среща толкова често в Германия, този модел е интересен сам по себе си и заради ниската си базова цена: изразходващият 3,7 литра Fiat Tipo със 120 к.с. Кой от всичките щади най-много финансите ни – както и околната среда?
5. Fiat Tipo 1.6 Multijet
+ Мощно ускоряващ, изгоден, лесен за управление – един безгрижен помощник в ежедневието.
– Сравнително високи разходи за поддръжка, по-скоро немодерна техника, шумен дизелов мотор.
ЗАД СЕМПЛАТА ПЛАСТМАСА и обикновените уреди обстановката е рустикална, но някак си честна и симпатична. Управлението на кокпита е лесно, уредите се четат много добре, а седалките предлагат удобство и добра опора. Моторът работи малко по-сурово, но субективно си върши работата много добре. Действително 1.6 MultiJet показва добри стойности на ускорение. Ако си падате по типичния характер на един дизелов автомобил, то тогава си купете Tipo! Окачването не е спортно-стегнато, но не е и прекалено меко. В ежедневието малко ни смущаваше шумът при движение на 18-цоловите колела. Утехата е, че Tipo е доста изгоден. Базовата цена е 35 500 лева и в нея влизат екстри като климатик, USB и др.
4. Renault Megane dCi 130
+ Добро задвижване, богато мултимедийно оборудване, голям полезен товар.
– Ограничено място отзад, каросерия с лош обзор.
ЗАПОЧВАМЕ НАПРАВО С ОБОБЩЕНИЕТО: французите могат да правят добри дизелови двигатели. dCi в Mégane разгръща мощността си безшумно и почти без никакви вибрации. По междуградски пътища ще се движите спокойно и ненатрапчиво. Жалко само, че трансмисията е малко непрецизна. На хартия Mégane е най-мощният и изпреварва противниците си при спринта – при това харчи много малко. Останалите ни впечатления от Renault: малко объркана логика на управление на кокпита (посредством регулиращия всичко тъчскрийн), липса на достатъчно място на задната седалка и вместо стабилна странична опора за горната част на тялото седалките предлагат меки странични части.
3. Honda Civic 1.6 i-DTEC
+ Ниски вредни емисии, добри спринтьорски качества, пригодено за ежедневието окачване, добър спирачен път.
– Най-скъпият автомобил в теста, лош обзор, неособено гъвкава концепция на вътрешното пространство.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ… един гениален автомобил. Името му било Honda Civic. Функционална концепция на сгъване на седалките, спортно окачване, тихи двигатели, оригинален дизайн. Civic бе както добър, така и различен. А сега? Все още е различен – но нищо повече. Например гъвкавостта: при сгъване на задната седалка се получава товарна повърхност със стъпало. Предлаганото място отпред е добро, но отзад липсва пространство за главите на пътниците. Освен това позицията на седене отзад е неудобна. Дизеловият мотор е екологичен (Eвро 6d), но за съжаление при натоварване и високи обороти става шумен. Окачването се справя с грубите неравности, но не обича напречните фуги. А педалът на съединителя можеше и да е по-мек. На задната ос й липсва стабилност за бързо каране и за по-добра оценка в раздела за сигурност. Все пак най-добрите спирачки балансират тази малка грешка.